Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-област срещу решение № 878 от 15.11.2012 г. по адм. д. № 662/2012 г. по описа на Административен съд - София-област, четвърти състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.
Ответникът - Д. Л. В., от гр. С., моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 878 от 15.11.2012 г. по адм. д. № 662/2012 г., Административен съд - София-област, четвърти състав, е отменил Решение № РД - 07-41 от 10.07.2012 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-област и потвърдените с него разпореждания № О-22-000-00-00515241 от 11.06.2012 г. и № О-22-000-00-00515243 от 11.06.2012 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при Териториално поделение на НОИ - София-област. Изпратил е делото като преписка на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените в мотивите указания.
Съдебният акт не е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.
Както в разпореждане № О-22-000-00-00515243 от 11.06.2012 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при Териториално поделение на НОИ - София-област, така и в Решение № РД - 07-41 от 10.07.2012 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-област, не е съобразено, че болничен лист № А 20120159577 е издаден на Вуков в качеството му наето на работа по трудов договор лице (работи като “ловен надзирател” в “ЕМДИ-Е” ООД), задължително осигурено за всички социални рискове по силата на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. При тази хипотеза той няма качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО и съответно задълженията по чл. 5, ал. 4 и 5 КСО да подава данни в Националната агенция по приходите. С разпоредбата на чл. 5, ал. 4 КСО се създава задължение за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично да представят в НАП, посочените в т. т. 1 и 2 данни. Според чл. 5, ал. 6 КСО, съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на НОИ. Това е Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Следователно мотивите, изложени в разпореждане № О-22-000-00-00515243 от 11.06.2012 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при Териториално поделение на НОИ София-област, както и на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-област, отразени в Решение № РД - 07-41 от 10.07.2012 г., в които се коментират недостатъци в регистрацията на Вуков като самоосигуряващо се лице, са неотносими към спора.
В тази връзка следва да се има предвид и че съгласно чл. 16, ал. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е предвидено, че паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по различни договори или на различни основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията.
По първоначалното дело е било установено, че на 11.09.2007 г. Вуков е подал декларация за регистрация до ТД на НАП - София-област, в която е посочил, че като управител на дружество с ограничена отговорност ще се осигурява за всички социални рискове без трудова злополука и безработица. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества са задължително осигурени за всички социални рискове. При така подадената декларация и с оглед цитираната законова разпоредба не може да се подлага на съмнение, че лицето се е заявило за осигуряване и риска “общо заболяване”. В ТД на НАП обаче Вуков е регистриран като съдружник в “Ди Джи Ес-Лес” ООД, а на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, като такъв е подлежал на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, а за общо заболяване и майчинство – по свой избор. Но в регистъра на НАП е посочено, че е осигурен за всички социални рискове. Несъмнено при така подадената декларация и при тази хипотеза трябва да се приеме, че Вуков е осигурен и риска за “общо заболяване”.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (заглавие изм. ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.), задължението за осигуряване на лицата, съдружници в търговски дружества възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Според втората алинея на същия текст, при започване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Според чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ, видът на осигуряването се определя с декларация по образец, която се подава до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. При прекъсването и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. Това са текстовете на Наредбата, които са в сила към момента на възникване на спорните правоотношения - ДВ, бр. 15/2007 г. Текстът на чл. 1, ал. 3, предложение последно НООСЛБГРЧМЛ, който е в смисъл, че ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, е в сила от 01.01.2010 г. (ДВ, бр. 2 от 2010 г.).
Предвид действащата към момента на подаването на декларацията от 11.09.2007 г. нормативна уредба не е от съществено значение дали началото на осъществяването на трудовата дейност е 03 или 05.09.2007 г. В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 1, ал. 4 НООСЛБГРЧМЛ, която е била в сила и към 2007 г., съгласно която видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година. Следователно дори и да се приеме неспазване на 7-дневния срок, то от 01.01.2008 г. Вуков е надлежно регистрирано лице за заявените от него социални рискове. Осигурителните рискове “общо заболяване” по процесните болнични листове са настъпили през 2012 г.
В тази връзка следва да се има предвид и че съгласно чл. 5, ал. 3 КСО, регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция по приходите.
От изложеното в настоящите мотиви се налага изводът, че към момента на настъпване на осигурителните рискове “общо заболяване” по процесните болнични листове Вуков е бил осигурено лице за този риск. По делото не е било спорно, че той е притежавал и изискващия се от чл. 40, ал. 1 КСО шестмесечен минимален осигурителен стаж. Следователно постановените от административния орган откази за отпускане на обезщетение за временна неработоспособност са незаконосъобразни.
Стигайки до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила.
Предвид липсата на доказателства за направени от ответника разноски за тази инстанция, такива не му се присъждат, въпреки направеното искане.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 878 от 15.11.2012 г. по адм. д. № 662/2012 г. по описа на Административен съд - София-област, четвърти състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Т. Т. Ц.Й.