Производство по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по касационна жалба на М. В. С. от гр. Л. срещу решение № 124-А от 04.01.2006 г. по адм. дело № 63/2005 г. на Ловешкия окръжен съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
От данните по делото е видно, че касационната жалбоподателка е пенсионер с лична инвалидна пенсия и в същото време е упражнявала дейност като съдружник в СД "А + С – Агушева, Стайкова". При тези данни по отношение на нея е приложимо правилото на чл. 4, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), според което лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 по реда на този кодекс (а дейността като съдружник в търговското дружество е дейност по чл. 4, ал. 3, т. 2, предл. последно КСО). С декларация от 08.10.1999 г. касационната жалбоподателка е заявила, че възобновява осигуряването си от дата 01.09.1999 г. Не се спори между страните, че всъщност тя е изразила желание да се осигурява за осигурителните рискове, изброени в чл. 4, ал. 3 КСО. С ревизионен акт № 920 от 14.03.2005 г. е констатирано, че за ревизирания период от 01.01.2000 г. до 31.12.2003 г. касационната жалбоподателка дължи по приходите на държавното обществено осигуряване невнесени осигурителни вноски в размер на 536,79 лв. и лихва 298,61 лв. или общо сумата 835,40 лв., а по приходите на Националната здравноосигурителна каса дължи невнесени здравноосигурителни вноски в размер на 164,93 лв. и лихва 59,42 лв. или общо сумата 224,35 лв. С разпореждане № 920 от 14.03.2005 г. е задължена да внесе посочените суми по съответните приходни сметки в Банка ДСК. Касационната жалбоподателка е...