Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС отм. във връзка с §4 ал. 1 от АПК.

С решение №1354 от 28.11.2006г. по адм. дело № 95 / 2006 г. Варненския окръжен съд отхвърлил жалбата на С. Д. П. от гр. В. против заповед № К-03/04.01.2006г. на директора на РДВР - Варна”, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е оставена без разглеждане същата в частта и относно искането за възтановяване на заеманата дрлъжност.

Решението е обжалвано от С. Д. П. в отхвърлителната му част. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт в обжалваната му част е постановен в нарушение на закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при не изследване на всички доказателства. Моли решението да бъде отменено.

Ответникът - Областна дирекция "Полиция " в писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението на съда да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховния административен съд, трето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33 от Закона за Върховния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Варненския окръжен съд е законосъобразно.

Правилно съдът приема, че от описаните в заповедта за уволнение фактически обстоятелства, се установява поведение на служителя, което следва да се квалифицира като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата, т. е. съставлява нарушение по смисъла на чл. 239, ал.1, т. 5 от отменения Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм. . По смисъла на законовия текст това е поведение, изразяващо се в действие или бездействие, което е в противоречие с етичните правила и норми, като това се осъзнава от дееца. В случая най – тежката дисциплинарна санкция е наложена на Петков за това, че на 11.11.2005 г. и на 15.11.2005 г. е изготвил фиктивни докладни записки относно довеждане в ДВНМН на общо 11 лица, като за целта са били изготвени съпроводителни писма и требвания за маршрут. При тази установеност съдът правилно приема, че от страна на служителя е извършено действие, което да се определи като нарушение на общоважащи ценности в сферата на морала – получаване на парични суми, които не му се следват, поради което може да се приеме, че извършеното от него противоречи на етичните категории и уронва престижа на службата.Поради изложеното като приема, че действията на служителя попадат в хипотезата на приложената от административния орган правна норма заповедта е издадена в съответствие с разпоредбата на 239, ал. 1 т. 5 от ЗМВР отм. , Варненския окръжен съд е постановил съдебен акт в съответствие със закона.

Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с доказателствата по делото. В изпълнение на задължението, установено в чл.188, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), първоинстанционният съд извършва цялостна преценка на всички доказателства и доводи на страните, поради което оплакването в касационната жалба за неизследване на доказателствата се явяват неоснователни.При постановяване на съдебния акт съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция.

Възражението на касатора, за допуснато нарушение на чл.212 от ППЗМВР отм. също е неоснователно.Видно от доказателствата по делото в предвид, че срещу началник-група ДВНМН при сектор "КП" е водено паралелно дисциплинарно производство за същите нарушения, то нарушението на жалбоподателя е установено от по-горния по степен ръководител след началник-група.Прекият, по смисъла на чл. 212,ал.1 втората хипотеза от ППЗМВР отм. началник е изслушал и приел обясненията и е изготвил предложението от 29.12.2005 г. за налагане на дисциплинарно наказание.Становището изразено в приложената справка от 22. 12.2005 г. не обвъзва нито наказващия орган, нито прекия ръководител.Безпорно поведението на касатора, изразяващо се в съставяне на документи с невярно съдържание и използването им за получаване без правно основание на парични суми следва да бъде квалифицирано като несъвместимо с морала на полицейския служител.Моралът е широко понятие, но при всички случаи спазването на законите и опазването на обществения ред в това число и правовия включват въздаржане от поведение каквото касаторът е имал и за което се предвижда задължителност на дисциплинарното уволнение (арг. от чл.239 ал. 1,т. 5 от ЗМВР отм. .

Направените изводите на първоинстанционния съд са обосновани от всички доказателства по делото, които са преценени с оглед обстоятелствата, отразени в заповедта за уволнение, мотивирали административния орган да наложи най - тежкото дисциплинарно наказание.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 218б, ал.1, б. „ в” от ГПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №1354 от 28.11.2006г. по адм. дело № 95/2006г. на Варненския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. П./п/ Й. Д. В.П.