Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. Б.д против решение № 1811 от 07.12.2012 г., постановено по адм. д. № 499/2012 г. по описа на Административен съд гр. Б.д. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му.

Ответникът – Б. К. Ш., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение е отменено решение № БД-12-П/2012 г. на директора на РИОСВ Благоевград, с което е прекратена процедурата по преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка и оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони за ПУП-ПЗ в обхват ПИ 62685.89.1 по одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на землището на „Рилски манастир”, община Р., обл. Кюстендил.

За да постанови този резултат съдът е направил извод, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалните норми на закона.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон.

Законосъобразен е изводът на съда, че решението е издадено от компетентен орган. Съгласно нормите на чл. 84, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) вр. чл. 4, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми вр. чл. 10, ал. 2 от ЗООС директорът на РИОСВ е компетентен да се произнесе по искането за преценяване на необходимостта от екологична оценка в т. ч. и оценка за съвместимостта на плана с предмета и целите на защитените зони. Твръдението, че министърът на околната среда и водите е компетентния орган да издаде оспорения акт, е неоснователно. Съгласно правилото на чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗООС министърът е компетентен да вземе решение по ОВОС на инвестиционни предложения, разширения или изменения, засягащи резервати, национални паркове и поддържани резервати - защитени територии по реда на

Закона за защитените територии. В случая предмет на преценката не е инвестиционно предложение, а подробен устройствен план-план за застрояване, като нормите на чл. 4, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми във вр. чл. 10, ал. 2 от ЗООС определят, че компетентния орган за екологична оценка на планове и програми, одобрявани от териториалните органи на изпълнителната власт или от общинския съвет е директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите.

Правилно е прието, че оспореното решение е постановено в предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на административния акт е незаконосъобразен и необоснован.

Съдът е изградил правните си изводи единствено въз основа на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, оспорена от процесуалния представител на ответника. Неправилно е прието, че заключението е обективно и пълно. Видно от заключението на вещото лице, е че същият е направил анализ на правната уредба и е изразил становище, че Плана за управление на Природен парк „Рилски манастир”, приет с решение на МС 121/2010 г. не отразява действителното положение, тъй като в него е отбелязано, че за района на землището има само един регулационен план за населено място – Рилски манастир, като не е включен имота на жалбоподателя, за който има парцеларен план на м. „Турско парче”. Вещото лице сочи, че процесния имот като вид територия е населено място, с трайно предназначение на имота – урбанизирана територия и с начин на трайно ползване на имота – за друг вид застрояване. Посочено е, че по силата на чл. 6, ал. 1 и 2 от Закона за защитените територии имотът не попада в границите на защитена територия и ако попада, то включването на поземления имот /и съседния имот № 62685.88.1/ в границите на защитената територия е незаконосъобразно. По същество в заключението са направени констатации за незаконосъобразност на Плана за управление на Природен парк „Рилски манастир”, направен е преглед на нормативната база, която вещото лице е счело за относимо към случая и са направени правни изводи, което е извън неговата компетентност. Експертизата не е анализирана от съда, а е приета безкритично, независимо, че е оспорена.

За да приеме, че имотът е урбанизирана територия и представлява селищно образование, съдът се е позовал единствено на оспорената съдебно-техническа експертиза. Вещото лице се е позовало на § 1, т. 4 от ДР на Закона за защитените територии съгласно, който "селищните образувания" са вилни зони, промишлени зони и курортни комплекси, без да конкретизира дали процесния имот е вилна зона, промишлена зона или курортен комплекс и въз основа на какви критерии. По делото не са ангажирани доказателства процесният имот да попада в селищно образование съгласно даденото легално определение, както и да има територия, граници и наименование (чл. 3, ал. 5 от Закона за административно-териториалното устройство на Р. Б.). Неправилно вещото лице се е позовало на чл. 5, ал. 1, т. 5 и чл. 21, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ отм. и е направил извод, че парцеларния план представлява подробен градоустройствен план, а за конкретния случай – план за регулация без режим на застрояване. Съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на земеделските земи „парцеларен план" е подробен устройствен план за линейните обекти на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии по смисъла на Закона за устройство на територията, по който се извършва промяна на предназначението, отчуждаване и/или ограничаване правото на собственост върху поземлените имоти. Следователно изводът на първоинстанционният съд, че за процесния имот е налице влязъл в сила ПУП и същият има характер на селищно образование, е незаконосъобразен. По делото не са налице и доказателства процесния имот да е урбанизирана територия, независимо от отбелязването в удостоверение от 04.04.2012 г. на Агенцията по геодезия, картография и кадастър ( стр.11 от делото), че два имота, единият от които е процесния, намиращи се в кадастралната карта и кадастралните регистри на ман. Рилски манастир са определени като урбанизирана територия. Последната е територията на населено място или селищно образувание, обхваната от границите му, определени с устройствен план. По отношения на съседния имот с № 62685.88.1 е налице влязло в сила съдебно решение, постановено по адм. д. № 12756/2012 г. по описа на Върховния административен съд, в което е прието, че същият не е в селищно образование, намира се на територията на Природен парк „Рила”, която изцяло попада в мрежата от защитени зони като част от Европейската екологична мрежа „Натура 2000” и е извън обхвата на чл. 6, ал. 2 от Закона за защитените територии.

Следователно изводът на Административен съд Благоевград, че имотът е селищно образование и урбанизирана територия, поради което същият не е част от защитена територия, е незаконосъобразен и необоснован.

Решението е постановено и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Неправилно съдът не е допуснал извършване на експертиза със задачи, поставени от процесуалния представител на ответника, като по тоз начин е ограничил правото му на защита, а делото е останало неизяснено от фактическа страна, което препятства настоящата инстанция да се произнесе по съществото на спора.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да назначи съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на въпросите, поставени от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание по делото на 12.11.2012 г. и въз основа на събраните по делото доказателства да направи изводи дали процесния имот попада в селищно образование по смисъла на закона и спрямо него приложима ли е нормата на чл. 6, ал. 2 от Закона за защитените територии.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1811 от 07.12.2012 г., постановено по адм. д. № 499/2012 г. по описа на Административен съд гр. Б.д.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Д./п/ М. М.

И.Д.