Производство по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. К. срещу въззивно решение № 1582 от 11.11.2010 г. по гр. д.№ 2280/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която се оставя в сила решение № 1782 от 04.06.2010 г. по гр. д.№ 8652/2009 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявения от нея срещу [фирма] иск по чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на търговското дружество, че не му се дължи разликата над сумата 667.23 лв. до предявения му размер от 2 571.58 лв. като стойност на незаплатена от нея топлинна енергия за периода от 01.05.2002 г. до 31.12.2004 г.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.

Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от обхвата на факултативния касационен контрол.

Тълкуването на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК, според който по действащия до изменението на чл.280, ал.2 ГПК процесуален ред се приключват висящите производства, без тази висящност да е обвързана от законодателя с момента на сезирането на съд с искане за разрешаване на конкретен спор налага извода, че цитираната преходна разпоредба не визира висящите производства въобще, а само висящите в касационната инстанция.

Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба пред администриращия я съд, към който момент следва да се извършва преценката на нейната допустимост с оглед на установения с новата процесуална норма праг за достъп до касационен контрол.

В конкретния случай касационната жалба е подадена като пощенска пратка на 21.12.2010 г. На същата дата е обнародван ЗИДГП, според § 26 от който законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник с изключение на конкретно посочени негови текстове, сред които не фигурира нормата на чл.280, ал.2 ГПК. Следователно налице е изключение от правилото на чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България, тъй като поради липсата на предвиден от законодателя „vocation legis”, ЗИДГПК е влязъл в сила в деня на обнародването му - на 21.12.2010 г. Нормата на чл.41, ал.3 от Закона за нормативните актове в случая не намира приложение, тъй като установеното с нея правило, че денят на обнародването не се брои е относим само в хипотезите, в които нормативният акт влиза в сила в определен срок след неговото обнародване.

Изложеното позволява да се приеме, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като към момента на подаването й в сила е била разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в последната й редакция, според която въззивно решение, постановено по търговско дело с цена на иска под 10 000 лв., каквото е и обжалваното, е изключено от касационен контрол.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. А. К. срещу въззивно решение № 1582 от 11.11.2010 г. по гр. д.№ 2280/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в обжалваната му част.

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д.№ 223/2011 г. по описа на Второ търговско отделение на ВКС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от съобщението му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: