Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с чл.407, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. Ц. Б. от[населено място] срещу разпореждането на Софийски апелативен съд от 03.12.2009 год., с което е оставена без уважение молбата й от 02.12.2009 год., с която на основание постановеното въззивно решение по гр. дело № 1902/2009 год. моли да й бъде издаден изпълнителен титул за въвод във владение във собствената й част от имота, а именно – 50% от пристройката към вилната сграда, представляващи целият втори етаж и избено помещение, като се постанови и правото да ползува общите помещения, даващи достъп до имота й.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и моли същото да бъде отменено по подробно изложените в жалбата многобройни съображения и да се уважи подадената молба.

Ответниците по частната жалба не ангажират становище в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените оплаквания и след проверка на данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.407, ал.1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е

неоснователна

.

С решение № 1367/11.11.2009 год., постановено по гр. дело № 1902/2009 год. Софийски апелативен съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ГК, І-3 състав № 1256/19.03.2009 год. по гр. дело № 792/2007 год., с което са отхвърлени предявените от К. И. Б. и Т. Ц. Б.-двамата от[населено място] срещу Д. Х. Н. и С. Д. К.-Н.-двамата от[населено място], искове за обявяване нищожност на основание чл.26 ЗЗД на сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот-дворно място от 952 кв. м., съставляващо парцел VІІ-513 от кв.17 по плана на София, вилна зона С.-Д. заедно с намиращата се в имота вилна сграда, застроена на 44 кв. м., състояща се от сутерен с гараж, две зимнични помещения и коридор, на първи етаж-дневна и кухня и три стаи на полуетажа, както и за прогласяване нищожност на основание чл.472 ГПК отм. на нот. акт № 54, том І, рег.№ 2593, дело № 51 от 27.04.2004 год. на нотариус Е. Е., район на действие[населено място], № 367 в регистъра на Н. камара.

Въззивното решение е обжалвано пред Върховния касационен съд от ищеца К. Б. с касационна жалба подадена на 10.12.2009 год., по повод на която е образувано т. дело № 189/2011 год. по описа на ВКС-ТК, І-во т. о., което е висящо.

Предмет на подадената частна жалба е разпореждането на Софийски апелативен съд от 03.12.2009 год., с което е оставена без уважение молбата на ищцата Т. Б./бивша съпруга на К. Б./ относно искането въз основа на постановеното въззивно решение да й бъде издаден изпълнителен титул за въвод във владение в частта от имота, която е нейна собственост, а именно 50% от пристройката към вилната сграда, както и правото й да ползува общите помещения, даващи достъп до имота й. Отказът си въззивният съд е мотивирал, че липсва осъдително решение, тъй като са предявени установителни искове, които са отхвърлени.

Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Поначало прогласената от закона /чл.282, ал.1 ГПК/ изпълнителна сила на невлезлите в сила решения на въззивните съдилища се отнася за осъдителните решения. Видно от данните по делото предявени са установителни искове за прогласяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот и на нотариалния акт, с който е сключен. Исковете са отхвърлени. Ето защо, в случая липсва изпълнително основание меродавно за издаването на изпълнителен лист. Не е налице и хипотезата на чл.242, ал.1 и 2 ГПК за допускане на предварително изпълнение. При тези данни подадената частна жалба е неоснователна.

Мотивиран от изложеното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

разпореждане от 03.12.2009 год. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. дело № 1902/2009 год.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: