3
N 145
София, 07.03. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България
, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т. дело N 133/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на земеделието и храните срещу въззивно решение от 20.10.2009 г. по гр. д.№ 3133/2008 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 21.07.2008 г. по гр. д.№ 8713/2006 г. на Софийски районен съд, 69 състав. С последното е уважен предявения от [фирма] иск срещу касатора с правно основание чл.266 ЗЗД за сумата 8 348.95 лв., представляваща възнаграждение по договор П – 28.3/15.07.1997 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.04.2006 г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа доводи за необоснованост на въззивното решение и за допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което се иска отмяната му като неправилно.
В депозираното по чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение наличието на приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК касаторът аргументира с влезли в сила решения на съдилищата, с които възникналите с ответника спорове, произтичащи от същия договор, при представяне в производствата на аналогични доказателства са разрешени в противоположен на обжалваното решение смисъл. Противоречието в крайния резултат според касатора произтичало от различното тълкуване на чл.26 от ППЗПСЗЗ, според който влезлият в сила план за земеразделяне, какъвто бил налице и в разглеждания случай, може да бъде преработен само при явна фактическа грешка, и то със заповед на министъра или упълномощено...