3 N 187

София, 24.03.2011 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение,

в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретаря

в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията М.Славчева

т. дело N 98/2010 година

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място] срещу решение № 132 от 30.10.2009 г. по гр. д.№ 159/2009 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 1903 от 08.01.2009 г. по гр. д.№ 3841/2008 г. на Бургаския районен съд е осъдил касаторката да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място] сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 11 597 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.02.2008 г. до окончателното й изплащане.

Касаторката поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради постановяването му при отсъствието на абсолютна процесуална предпоставка за образуване на производство по въззивна жалба, подадена от лице, което няма качеството на процесуален представител на страната, от чието име действа, както и поради произнасяне по искане, с което съдът не е бил сезиран.

В изложението, депозирано съобразно изискването на чл.284, ал.1, т.3 ГПК допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е обоснована с твърдението, че разрешението в обжалваното решение по въпроса за допустимостта на извършените процесуални действия от лице, което не е е удостоверило качеството си на пълномощник на страната, от чието име те са извършени, е дадено в противоречие с разрешението, дадено по този въпрос[населено място] № 1646 от 17.09.1984...