2 N 226

София, 23.02.2011 година

Върховният касационен съд на Р. България

, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретаря

в присъствието на прокурора

изслушадокладваното от съдията М.Славчева

ч. т.дело N 86/2010 година

Производство по реда на чл.274, ал.1 ГПК.

Образувано е по две частни жалби на [фирма], с първата от които се атакува определение от 28.04.2009 г. по гр. д.№ 313/2008 г. на В. апелативен съд, с което е отказано приемането на насрещния иск на жалбоподателя, предявен във въззивното производство за съвместното му разглеждане с първоначалния иск, предявен срещу него от [фирма], а втората жалба е насочена срещу разпореждане от 28.09.2009 г., с което същият съд и състав върнал частната му касационна жалба срещу определението, инкорпопирано в постановеното по делото решение № 119 от 11.06.2009 г., с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определението от 11.02.2008 г. на П. окръжен съд по т. д.№ 166/2007 г.

Ответникът [фирма] не е заявил становище по частните жалби.

Върховният касационен съд, Второ търовско отделение като обсъди наведените от жалбоподателя доводи и прецени данните по делото, приема за установено следното:

1. Частната жалба срещу определението от 28.04.2009 г. е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима.

По правило съдебните актове, с които се отказва приемането за съвместно разглеждане на обективно съединени искове, до които се достига и с предявяването на насрещен иск, не попадат в обхвата на определенията, чиято обжалваемост законът изрично предвижда - чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Същевременно те нямат и...