Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. Х. ЧЛЕНОВЕ:Л. М. М. Р. при секретар С. Т. и с участието
на прокурора Малина Ачкакановаизслуша докладваното от съдиятаМ. Р. по адм. дело № 5322/2021
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район „Н. И. при Столична община, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ю. Демир, срещу решение №1065/22.02.2021 г. по адм. дело № 6338/2020 г. на Административен съд-София град, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № РНИ20-РД09-216/30.06.2020 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила – основание по чл. 209, т. 3 АПК, по което се претендира отмяната му, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – А. А., в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат Григоров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на А. А. срещу заповед № РНИ20-РД09-216/30.06.2020 г на кмета на район „Н. И. при Столична община, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и констативен протокол № РНИ20-УТ00-8/25.06.2020 г., изготвен от работна група от служители в район „Н. И. е наредено изземването на поземлен имот с идентификатор 40436.5396.725 по КККР на [населено място], представляващ общинска собственост, съгласно АОС № 1903/12.03.1999 г. и АОС № 2531/21.06.2005 г., който се държи без правно основание от А. А.. Установено по делото е, че жалбоподателят е депозирал заявление вх.№ РНИ20-УТ00-8/07.02.2020 г. до кмета на район „Н. И. за извършване на обстоятелствена проверка и заверка на поземлен имот с идентификатор 40436.5396.725 по КККР на [населено място], по което е уведомен, че за имота има съставени два акта за общинска собственост, а по отношение на сградата, която се намира в него с идентификатор 40436.5396.725.1 е посочено, че има образувана преписка във връзка с констатирано незаконно строителство. Със същото писмо е Аспарухов е поканен на основание чл. 65, ал. 1 ЗОбС да освободи имота, като е предупреден, че при неизпълнение ще бъде издадена заповед за изземването му. На 25.02.2020 г. служители на район „Н. И. са съставили констативен протокол от извършена проверка на място, при която е установено, че съществуващата на място лека ограда с телена мрежа на стоманобетонови колове и паянтовата барака не са премахнати. Във връзка с констатациите и издадена оспорената заповед за изземване на имота. За изясняване на фактите по делото, съдът е назначил и изслушал заключението по съдебно-техническа експертиза, според което поземлен имот с идентификатор 40436.5396.725, предмет на заповедта, представлява част от имот пл. № 307, кадастрален лист Б-9-3-А от кадастралния план на гр. София, описан в АОС № 1903/12.03.1999 г., като описаният имот в АОС № 2531/21.06.2005 г. не включва процесния имот. По делото е приобщена искова молба от А. А. срещу Столична община, с която на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е поискано да бъде признато, че общината не е собственик на поземлен имот с идентификатор 40436.5396.725 по КККР на [населено място]. Представено е и съдебно удостоверение за образувано гр. дело № 32647/2020 г. на Софийски районен съд, 151-ви състав.
За да отмени заповедта на кмета на район „Н. И. , първоинстанционният съд е приел, че е издадена от компетентен орган. В предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Посочено е, че заповедта е формално мотивирана, но изложените в нея фактически съображения не съответстват на разпоредените правни последици. Съдът е посочил, че не става ясно какъв точно е предметът на разпореденото изземване, доколкото с диспозитива на заповедта се нарежда изземване на поземлен имот 40436.5396.725, а в мотивите е отбелязано, че в ПИ с този идентификатор съществува и сграда с идентификатор 40436.5396.725.1. Приел е за неясно какво ще се случи с постройката при изземване на имота, доколкото органът не е приложил правилото на чл. 92 от Закона за собствеността за приращенията и като не е провел производство по реда на чл. 225а ЗУТ. АССГ е посочил, че изготвеният констативен протокол, цитиран в оспорената заповед, не отговаря на изискванията на чл. 27, ал. 1 от Наредбата на Столичен общински съвет за общинската собственост, според който заповедта за изземване се издава въз основа на констативен акт, в който са посочени данни за собствеността, лицето, което владее или държи имота, основанието за това, писмото за доброволното освобождаване на имота и неизпълнението му. Посочил е, че наличието на висящ съдебен спор за собствеността върху имота обуславя незаконосъобразността на издадената заповед с оглед липсата на първата предпоставка по чл. 65, ал. 1 ЗОбС, а именно имотът, предмет на изземване, да съставлява публична или частна общинска собственост. Постановеното решение е правилно.
Разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС предоставя възможност общината да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в нейна полза, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. Облекченият ред на защита на правата на общината върху собствените й имоти, обаче, презумира безспорност на същите по отношение на третите лица. От представените по делото доказателства по категоричен начин се установява единствено обстоятелството, че собствеността върху изземвания имот е спорна между общината и ответника по касация. Налице е спор за собственост, който не може да бъде решен в рамките на съдебно-административното производство и за който има образувано гр. дело № 32647/2020 г. на СРС, 151-ви състав. Правилно АССГ е посочил, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издаване, но в чл. 142, ал. 2 АПК е предвидена възможност да бъдат установявани в рамките на съдебното производство нови факти с правно значение. Такива са фактите, които променят съществувалото към момента на издаване на акта правно положение, каквото безспорно е наличието за спор за собственост, за което е образувано гражданско дело по подадена от А. А. искова молба. Административният съд не разполага с компетентност да прави изводи за това придобила ли е общината собствеността върху процесния имот. Въпреки това относно материалната законосъобразност на обжалваната заповед е достатъчно да се констатира, че собствеността на общината не е установена по безспорен начин, чрез титул за собственост. При така установената и в административното производство фактическа обстановка, административният орган неправилно е приложил чл. 65, ал. 1 ЗОбС, тъй като не е установено безспорно имотът да е общинска собственост, държан или ползван от А. А. без основание.
Неоснователно касатора се позовава единствено на акта за общинска собственост, като твърди, че Аспарухов не е представил никакви документи, легитимиращи го като собственик на поземления имот. Както бе посочено, спорът за материално право се решава по общия исков ред, каквото дело е образувано в СРС и не е в компетентността на административния съд да го разреши. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ал. 1 и ал. 2 ЗОбС, общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Актът за общинска собственост, обаче, няма правопораждащо действие. Собствеността на общината върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява с тях, а това става по силата на определени юридически факти и обстоятелства, които не са обусловени от наличието или липсата на акт за общинска собственост. В актовите книги се регистрират само обстоятелства във връзка със собствеността, настъпили въз основа на тях. Регистрацията в АОС има единствено декларативно действие спрямо собствеността и не я обуславя. В този смисъл, не може да се приеме за безспорно, че общината се легитимира като собственик на процесния имот, въпреки съставения акт за общинска собственост и заключението на вещото лице, което потвърждава, че спорният имот е част от имот, вписан в АОС № 1903/12.03.1999 г. Това е така, тъй като по делото са представени доказателства за наличието на висящ спор за собственост на имота по гр. дело № 32647/2020 г. на СРС, а при такъв спор, административният орган не може да упражни правомощията си по чл. 65, ал. 1 ЗОбС. Следователно до произнасянето на гражданския съд с влязъл в сила съдебен акт по повод спора за собственост, заповедта за изземване се явява незаконосъобразна.
По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, първоинстанционният съд е издал обосновано решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника по касация, поради което следва да бъде осъдена Столична община да заплати разноски на А. А. в размер на 700 лв. съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 12.10.2021 г.
Водим от горното, Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1065/22.02.2021 г. постановено по адм. дело № 6338/2020 г. на Административен съд-София град.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на А. А., живущ в [населено място], Столична община, [улица], [жилищен адрес] сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Кремена Хараланова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Любомира Мотова
/п/ Мира Райчева