Производство по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба на В. Ж. И. от гр. С. срещу решение № 326 от 13.12.2005 г. по адм. дело № 746/2005 г. на Софийския градски съд, адм. отделение, ІІІж състав.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

От данните по делото е видно, че със заповед № РД-02-16-982 от 08.04.2003 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е прекратил, считано от 04.04.2003 г., служебното правоотношение на касационната жалбоподателка поради съкращаване на изпълняваната от нея длъжност в Дирекция "Държавна собственост и жилищна политика" при Министерството на регионалното развитие и благоустройството. С решение № 7543 от 17.07.2003 г. по адм. д.№ 3879/2003 г., оставено в сила с решение № 10694 от 25.11.2003 г. по адм. д.№ 8804/2003 г., Върховният административен съд е отменил тази заповед и е възстановил касационната жалбоподателка на предишната длъжност. На 01.12.2003 г. тя се явила да заеме длъжността началник на отдел "Държавна собственост", на която била възстановена, но на същата дата й била връчена нова заповед за прекратяване на служебното й правоотношение - № РД-02-16-2217 от 01.12.2003 г. С решение № 6665 от 13.07.2004 г. по адм. д.№ 11327/2003 г., оставено в сила с решение № 10819 от 22.12.2004 г. по адм. д.№ 6905/2004 г., Върховният административен съд е отменил и тази заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството. На 27.12.2004 г. касационната жалбоподателка се явила в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и с молба вх.№ V8-2234 от същата дата (27.12.2004 г.) поискала да бъде възстановена на държавна служба. Със заповед № РД-02-16 от 28.12.2004 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството я възстановил на длъжността началник на отдел "Държавна собственост" в Дирекция "Държавна собственост, жилищна политика и концесиониране" при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а със заповед № 02-16-1560 от същата дата 28.12.2004 г. за пореден път е прекратил служебното й правоотношение поради съкращаване на изпълняваната от нея длъжност. С решение № 6731 от 12.07.2005 г. по адм. д.№ 483/2005 г., оставено в сила с решение № 11474 от 20.12.2005 г. по адм. д.№ 7589/2005 г., Върховният административен съд е отменил и тази заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, и изрично е прогласил, че възстановяването на касационната жалбоподателка на предишната длъжност, извършено със заповед № РД-02-16 от 28.12.2004 г., следва да се счита за осъществено на датата 27.12.2004 г., на която тя в изпълнение на правилото по чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител се е явила в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за нейното заемане.

През целия този период - от 08.04.2003 г., на която дата е било осъществено първото незаконно уволнение на касационната жалбоподателка, до

последното й възстановяване на изпълнявата от нея длъжност (ако такова е осъществено реално) - за касационната жалбоподателка не са внасяни здравноосигурителни вноски по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Според чл. 33, т. 1 и чл. 34, ал. 1, т. 1 от този закон (ЗЗО) касационната жалбоподателка е задължително осигурена в Националната здравноосигурителна каса като българска гражданка, за която няма данни да е гражданин и на друга държава, и задължението за осигуряване е възникнало от 01.07.1999 г. (§ 2, ал. 1 ПЗР на ЗЗО). По този въпрос не се спори. Спорът е по въпроса кой е задължен да внесе дължимите за този период здравноосигурителни вноски - касационната жалбоподателка или държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството. Отговорът на този въпрос е от съществено значение за касационната жалбоподателка, защото, ако тя е самоосигуряващо се лице по чл. 40, ал. 4 ЗЗО, каквото е становището, изразено от длъжностни лица на Националния осигурителен институт и на Столично управление "Социално осигуряване", правата й на здравноосигурено лице се прекъсват и тя следва да заплаща оказваната й медицинска помощ (чл.109, ал. 1 ЗЗО). А ако задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за касационната жалбоподателка е в тежест на държавата, респ. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, невнасянето на тези вноски не лишава касационната жалбоподателка от осигурителни права (чл. 109, ал. 2 ЗЗО).

Разрешаването на посочения спор предпоставя на първо място отговор на въпроса по какъв ред следва да бъде направено - по административен или по съдебен (в смисъл на исков ред). Касационната жалбоподателка е предприела действия по административен ред - с молби вх.№ 94В-965-1 от 05.11.2004 г. и от 11.11.2004 г. е поискала контролните органи на Националния осигурителен институт да съставят ревизионен акт за начет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за невнесените за нейното здравно осигуряване здравноосигурителни вноски, дължими за периода на незаконното уволнение. С писмо изх.№ 94В-965-1 от 19.11.2004 г., подписано от директора на Дирекция "Осигурителни вноски" при Главна дирекция "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване" (ОВКО), на направеното от касационната жалбоподателка искане е отговорено така: "За посочения от Вас период на незаконно отстраняване от работа е следвало сама да внесете здравноосигурителните си вноски при условията на чл. 40, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване". Касационната жалбоподателка е оспорила това становище със жалба вх.№ 94В-965-1 от 25.11.2004 г., но с писмо изх.№ 94В-965-1 от 30.11.2004 г., подписано от длъжностно лице, изпълняващо длъжността (или заместващо) главен директор на Главна дирекция ОВКО, тази жалба е изпратена на Столично управление "Социално осигуряване" "за извършване на проверка на посочените в жалбата обстоятелства" с указание за резултата от проверката да бъде уведомена жалбоподателката. В изпълнение на това си задължение, Столично управление "Социално осигуряване" с писмо изх.№ 66-30-384 от 14.01.2005 г., подписано от директора на Дирекция ОВКО, е изразило същото становище като цитираното по-горе по писмо изх.№ 94В-965-1 от 19.11.2004 г.: "За периода на незаконното уволнение осигурителя не дължи здравноосигурителни вноски. Същите следва да внесете за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване във връзка с изменения чл. 109, ал. 1 ЗЗО". Заедно с жалбата си вх. №

94В-965-1 от 25.11.2004 г., получила описаното в предходния абзац развитие, касационната жалбоподателка е оспорила пред управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) изразеното с писмо

изх.№ 94В-965-1 от 19.11.2004 г. становище като отказ на искането й за съставяне на ревизионен акт. В тази си жалба касационната жалбоподателка е направила искане управителя на НОИ да разреши въпроса като даде указания на МРРБ да внесе дължимите за нея за перода 08.04.2003 г. - 01.12.2003 г. осигурителни вноски, вкл. за здравно осигуряване. По тази жалба касационната жалбоподателка не е получила отговор, поради което е подала до Софийския градски съд "жалба против мълчалив отказ на управителя на НОИ по жалба вх.№

94В-965-1 от 25.11.2004 г. и по молба вх.№ 94В-965-1 от о5.11.2004 г. в НОИ". Въз основа на тази жалба е било образувано адм. д. № 746/2005 г. на Софийския градски съд, приключило с посоченото по-горе решение, срещу което е подадена обсъжданата сега касационна жалба. В хода на съдебното производство с писмо изх.№ 94В-965-1 от 01.06.2005 г., подписано от юрисконсулт Чечова като процесуален представител по пълномощно на НОИ, е направено възражение, че в "случая не се касае за административно производство пред управителя на НОИ, респ. за негов мълчалив отказ, който да бъде обжалван пред Софийския градски съд" и че "не е налице мълчалив отказ на управителя на НОИ да се произнесе по жалба с подобно искане, тъй като изобщо липсва материална компетентност за такова произнасяне". С това писмо е направено и възражение за родова подсъдност на заявения с жалбата правен спор пред Върховния административен съд. В съдебното заседание, проведено на 20.06.2005 г., Софийският градски съд е оставил без уважение възражението за родова неподсъдност на спора и е постановил следното определение: "По правилата на административното правораздаване предмет на съдебен контрол в настоящето производство следва да бъде прието писмо изх.№ 94в-965-1 от 19.11.2004 г., потвърдено от Директора на НОИ СУСО под № 66-30-384 от 14.01.2005 г.".

С обжалваното решение Софийският градски съд е приел, че се касае за производство по реда на чл. 33 - 45 от Закона за административното производство (ЗАП), образувано по жалба на В. Ж. И. срещу писмо изх.№ 94В-965-1 от 19.11.2004 г. на директора на Дирекция "Осигурителни вноски" на Главна дирекция "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване" на Националния осигурителен институт, с което й се указва, че следва да внесе здравноосигурителни вноски при условията на чл. 40, ал. 4 ЗЗО за периода 08.04.2003 г. - 25.11.2003 г., през който е останала без работа заради незаконно уволнение. Софийският градски съд е приел още, че жалбоподателката е оспорила това писмо по административен ред пред управителя на НОИ, който в срока по чл. 13 ЗАП не се е произнесъл по жалбата й, поради което обжалваното писмо следва да се счита за мълчаливо потвърдено от по-горестоящия орган. По съществото на спора Софийският градски съд е приел, че жалбоподателката не попада в нито една от хипотезите по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗЗО, поради което изводът на административния орган, че тя е самоосигуряващо се лице по чл. 40, ал. 4 ЗЗО е правилен и е отхвърлил жалбата като такава срещу писмо изх.№ 94В-965-1 от 19.11.2004 г.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че постановеното от Софийския градски съд решение е процесуално недопустимо.

За да е налице процесуално допустима жалба, по която да бъде образувано и проведено съдебно производство по чл. 33 и сл. от Закона за административното производство, е необходимо на първо място тази жалба да е насочена срещу административен акт. В случая правилно Софийският градски съд е приел, че жалбата на В. Ж. И. е насочена срещу писмо изх.№ 94В-965-1 от 19.11.2004 г. на директора на Дирекция "Осигурителни вноски" на Главна дирекция "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване" на Националния осигурителен институт. Тъй като тя е единственият адресат на това писмо, ако то е административен акт следва да бъде определено като индивидуален административен акт. И ако за понятието "административен акт" засега няма легална дефиниция в позитивното българско право, то за понятието "индивидуален административен акт" има и тя се съдържа в чл. 2 ЗАП, според който индивидуалните административни актове са актовете, издавани от овластени за това органи, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни граждани. Следователно, за да бъде дефиниран един акт като административен е необходимо той да представлява волеизявление на овластен от закона орган. В позитивното право няма закон, който да овластява директорът на Дирекция "Осигурителни вноски" на Главна дирекция "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване" на Националния осигурителен институт с правото да издава властнически волеизявления по събирането на здравноосигурителните вноски. Поради това подписаното от него писмо не е индивидуален (и въобще) административен акт, а има само информативен характер за становището на този директор по поставения от касационната жалбоподателка въпрос. К. е приел, че това писмо е индивидуален административен акт, Софийският градски съд е допуснал нарушение на дефиницията по чл. 2 ЗАП на този вид административни актове и е разгледал по същество спор, заявен пред него с процесуално недопустима жалба.

Според чл. 2 ЗЗО здравното осигуряване е дейност по: а) набирането на здравноосигурителни вноски, б) управлението на набраните средства и в) тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в този закон, в Националния рамков договор и в договорите по доброволно здравно осигуряване. До 01.01.2006 г. дейността по б."а" - набирането на здравноосигурителни вноски - се осъществяваше от Националния осигурителен институт, а след тази дата - от Националната агенция за приходите (чл. 3, ал. 1 ЗЗО). Спорът, заявен от касационната жалбоподателка, обхваща период от време преди 01.01.2006 г., когато дейността по набирането на здравноосигурителни вноски бе възложена на Националния здравноосигурителен институт. Това право на НОИ бе прогласено изрично с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЗО, според която задължителното здравно осигуряване е дейност по набирането на средства от задължителни здравноосигурителни вноски, определени със закон, осъществявано от НОИ и с разпоредбата на сега вече отменената т. 3 (б."а") на чл. 33, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), според която НОИ събира осигурителните вноски за здравно осигуряване. Здравносигурителните вноски могат да бъдат доброволно внесени и принудително събрани. Доброволно внесените здравноосигурителни вноски не касаят предмета на настоящето съдебно производство. Принудителното събиране на здравноосигурителните вноски до 01.01.2006 г. се осъществяваше от НОИ по реда, регламентиран с чл. 110 КСО. Според сега отменената (ДВ, бр. 105 от 2005 г. - отмяната е в сила от 01.01.2006 г.) т. 2 на чл. 110, ал. 1 КСО контролните органи на НОИ съставят на физическите или на юридическите лица ревизионни актове за начет за невнесени вноски за здравно осигуряване. За събирането на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по (приходите и) разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на НОИ, издава разпореждания, които подлежат на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването им. При липса на доброволно изпълнение разпорежданията, след влизането им в сила, се изпълняват принудително по реда на чл. 110, ал. 5 КСО. В Столично управление "Социално осигуряване" сега тези разпореждания се издават от ръководителя на структурното звено "Краткосрочно осигуряване и контрол" (чл. 20 от необнародвания Правилник за организацията и дейността на НОИ), но не е изяснен въпросът дали към 14.01.2005 г. директорът на Дирекция "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване", подписал писмо изх.№ 66-30-384 от 14.01.2005 г., е бил овластен да издава разпореждания по чл. 110, ал. 3 КСО. Ако е бил овластен - това писмо следва да бъде възприето като отказ за провеждане на ревизионно производство. Само че жалбата на касационната жалбоподателка не е била насочена срещу това писмо.

Но дори директорът на посочената дирекция в СУСО да е бил овластен с правото да издава разпореждания по чл. 110, ал. 3 КСО, отказът да бъде проведено ревизионно производство по отношение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството не засяга касационната жалбоподателка. Отказът за провеждане на ревизионно производство в писмо изх.№ 66-30-384 от 14.01.2005 г. е обоснован със становището, че тя е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 40, ал. 4 ЗЗО през времето на незаконното й уволнение. Спорът, заявен от касационната жалбоподателка, е дали това становище е законосъобразно или законосъобразно е отстояваното от нея становище, че при незаконно уволнение дължимите за работника или служителя здравноосигурителни вноски следва да бъдат поети и заплатени от съответния работодател (респ. орган по назначаването). Ако бъде възприето становището, изразено с писмо изх.№ 66-30-384 от 14.01.2005 г., следва да бъде даден отговор на въпроса дали подлежат на принудително събиране здравно осигурителните вноски, дължими от лицата по чл. 40, ал. 4 ЗЗО. При позитивен отговор на този въпрос касационната жалбоподателка ще бъде засегната от акта, с който се започва принудителното събиране на дължимите от нея здравноосигурителни вноски и на обжалване ще подлежи този акт (ако, разбира се, бъде дефиниран като административен акт). При негативен отговор следва извода, че касационната жалбоподателка е изгубила своите здравноосигурителни права (арг. чл. 109, ал. 1 ЗЗО). Тя обаче твърди, че не е изгубила тези права, защото за периода на незаконното й уволнение здравноосигурителните вноски се дължат от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Следователно тя се позовава на правилото по чл. 109, ал. 2 ЗЗО, според което невнасянето на осигурителните вноски не лишава осигуреното лице от осигурителни права, ако задължението за това внасяне е на работодателя. Следователно в случая е налице един спор за съществуването или за несъществуването на осигурителни права на касационната жалбоподателка, който следва да бъде разрешен по реда на чл. 97, ал. 1 ГПК, а не по реда на чл. 33 и сл. ЗАП. Като е приел обратното, Софийският градски съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде отменено (чл. 40, ал. 1 ЗВАС) и вместо него следва да бъде постановено определение, с което подадената жалба от касационната жалбоподателка до Софийския градски съд бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а образуваното въз основа на нея съдебно производство следва да бъде прекратено. За допустимостта на обжалваното решение касационната инстанция следи служебно. Разбира се, въпросът дали производството пред оторизираната от 01.01.2006 г. с дейността по събирането на здравноосигурителните вноски Агенция по приходите не предполага разрешаването на този спор по административен ред, не следва да бъде обсъждан, защото спорните правоотношения в случая са възникнали значително преди датата 01.01.2006 г.

Водим от гореизложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 326 от 13.12.2005 г. по адм. дело № 746/2005 г. на Софийския градски съд, адм. отделение, ІІІж състав, и вместо него постановява:

О. Б. Р. жалбата, подадена от В. Ж. И. от гр. С. срещу мълчалив отказ на управителя на Националния осигурителен институт да се произнесе по подадената от нея жалба с вх. № 94В-965-1 от 25.11.2004 г. и срещу писмо

изх.№ 94В-965-1 от 19.11.2004 г., подписано от директора на Дирекция "Осигурителни вноски" при Главна дирекция "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване" на Националния осигурителен институт.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 746/2005 г. на Софийския градски съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Е./п/ М. А.

А.Е.