Производство по чл. 193, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 11 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по молба на касационната жалбоподателка В. Ж. И. за допълване на решение № 5487 от 23.05.2006 г. по настоящето адм. дело № 1567/2006 г. В молбата се правят следните искания:

"І. Моля да допълните Решение № 5487 от 23.05.2006 г. на ВАС, Шесто отделение и да се произнесете по частта от жалбата ми срещу мълчалив отказ, постановен на 05.12.2004 г. /или 12.12.2004 г./ по моя молба вх.№ 94 В-965-1/05.11.2004 г. в НОИ.

ІІ. Моля да допълните Решение № 5487 от 23.05.2006 г. на ВАС, Шесто отделение и се произнесете по частта от жалбата ми срещу писмо изх.№ 66-30-384 от 14.01.2005 г. на директора на дирекция "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване" в СУ "СО" на НОИ, както и от касационната ми жалба срещу решение № 326 от 13.12.2005 год. по адм. дело № 746/2005 г. на СГС, АО, ІІІ ж състав, по отношение на същото писмо."

След тези искания молителката е добавила и следното уточнение: "По молбата ми, описана по пункт ІІ следва да добавя, че писмо изх.№ 66-30-384 от 14.01.2005 год. на НОИ е част както от предмета на първоинстанционното, така и съответно на касационното производство".

От това уточнение се вижда, че молителката няма съответстващо на закона разбиране по въпроса какъв е предмета на делото в касационното производство.

И административният акт, и съдебното решение са властнически публични юридически актове. Като такива те могат да бъдат действителни или недействителни в зависимост от това дали са засегнати от порок, а в зависимост от вида на порока и това, какво отражение има той върху изразената от съответния държавен орган властническа воля недействителните юридически актове са нищожни и унищожаеми (в законодателството и в съдебната практика за административните актове и за съдебните решения са се наложили...