Производството е по реда на чл.237 и следващите от АПК.
Образувано е по искане на Агенция "М”ООД изразява писмено становище за неоснователност на искането за отмяна.
Искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл.240, ал.1 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.
Производството пред Административен съд София-град е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ). Образувано е по жалба от "Руел 2000" ООД против решение № 145 от 06.03.2008 година на началника на митницата, с което на дружеството са определени нови тарифни номера, различни от посочените в митническите декларации за внасяните стоки. По жалбата е образувано адм. дело № 4146/2008 година, приключило с решение № 19 от 29.04.2009 година. С него актът на административния орган е отменен като незаконосъобразен. Съдебното решение е обжалвано с касационна жалба от агенцията, по която е образувано адм. дело № 8788/2009 година на Върховния административен съд, първо отделение. По него е постановено решение № 14198 от 25.11.2009 година, с което обжалваният акт на първоинстанционния съд е оставен в сила.
В искането си за отмяна, страната се позовава на решение № 13700 от 16.11.2010 година на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 4998/2010 година. С него е отменено решение № 6 от 26.02.2010 година по адм. дело № 18/2009 година на Административен съд - София град и по същество е отхвърлена жалбата на "Руел 2000" ООД против решение № 615 от 17.10.2008 година на началника на Митница - А. С.. При тези данни по делото, съдът намира искането за отмяна, предявено на основание чл.239, т.4 от АПК за неоснователно.
Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването в правния мир на две съдебни решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие е налице, е необходимо наличие на пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени и то с оглед белезите които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. Предмет на съдебен контрол по двете съдебни решения за които се твърди, че са противоречиви са различни административни актове - решение № 615 от 17.10.2008 година и решение № 145 от 06.03.2008 година на началника на митница Аерогара - София. При обжалване на различни административни актове, макар и постановени по идентични случаи и еднакви страни, не е налице пълно тъждество на страни, искане и основание, както изисква законът, за да са налице условията за прилагане на чл. 239, т. 4 от АПК. В този смисъл е и ТР № 6/25.11.2010 година по т. д.№ 4/2010 година на ОС на съдиите на ВАС. В него изрично се приема, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Предвид чл. 130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
Липсата на една от задължителните материалноправни предпоставки, предвидени в чл.239, т.4 от АПК, като основание за отмяна на влязло в сила решение води до неоснователност на искането, поради което същото ще следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски, ще следва молителя да се осъди да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Искането за отмяна е без конкретно определен материален интерес
Водим от гореизложеното и на основание чл.244, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането, предявено от Агенция "Митници" - митница "Аерогара" София за отмяна на основание чл.239, т.4 от АПК на решение № 19 от 29.04.2009 година по адм. дело № 4146/2008 година на Административен съд - София град, оставено в сила с решение № 14198 от 25.11.2009 година по адм. дело № 8788/2009 година на Върховния административен съд, първо отделение.
ОСЪЖДА Агенция "Митници" - митница "Аерогара" София да заплати на "Руел 2000" ООД със седалище в град София сумата 150 /сто и петдесет/ лева - разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. К./п/ Д. Г./п/ Т. Х./п/ М. Д. М.Д.