Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на седемнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ХИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ МИТКОВАПЕТЯ ЖЕЛЕВАВАСИЛКА ША. Д. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаВ. Ш. по адм. дело № 5353/2021

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадено чрез процесуалния представител юрк. Р. Р., за отмяна на влязлото в сила Решение № 1757/10.02.2021 г., постановено по адм. дело № 5667/2020 г. по описа на Върховния административен съд, в частта, с която е отменено Решение № 954/14.02.2020 г., постановено по адм. дело № 2426/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, и вместо него КЕВР е осъдена да заплати на „К. Д. И. Холдинг“ ЕООД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 428 424,24 лв. за периода 01.04.2011 г. - 17.12.2013 г., произтичащи от незаконосъобразен административен акт, по-конкретно т. 7 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР; законна лихва за забава в размер на 217 624,63 лв. върху главницата 428 424,24 лв. за периода от 17.12.2013 г. до датата на исковата молба - 17.12.2018 г.; обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 686 759,88 лв. за периода 18.12.2013 г. – 30.11.2018 г., произтичащи от незаконосъобразен административен акт, а именно Решение Ц-5/20.02.2015 г. на КЕВР; законна лихва върху сумата 1 115 184,12 лв. (428 424,24 лв. + 686 759,88 лв.), считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ заплащане, както и разноски в размер на 1 520 лв.

В искането се поддържат твърдения за наличие на основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. По-конкретно искателят счита, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са му били известни при неговото разглеждане и решаване по смисъла на т. 1, като сочи Решение № Ц-12/26.03.2021 г., издадено от КЕВР, с което е определена преференциална цена в размер на 112,48 лв. без ДДС при средна продължителност на работа 2 500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от особената група руслови, подязовирни, деривационни, с горен или долен изравнител водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МW, посочена в мотивите на акта, считано от 01.04.2011 г. Относно наличието на основание по чл. 239, т. 4 от АПК, излага аргументи за противоречие на решението, чиято отмяна се иска, с: Решение № 5129/23.07.2019 г., постановено по адм. дело № 4506/2019 г. на АССГ, оставено в сила с Решение № 492/14.01.2021 г. на ВАС по адм. дело № 13432/2019 г.; Решение № 4039/15.06.2017 г. на АССГ по адм. дело № 2596/2015 г., оставено в сила с Решение № 13785/12.11.2018 г., постановено по адм. дело № 12851/2017 г. на ВАС; Решение № 6849/14.11.2019 г., постановено по адм. дело № 3003/2019 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение № 689/19.01.2021 г. по адм. дело № 906/2020 г. на ВАС; Решение № 4783/06.07.2015 г., постановено по адм. дело № 2450/2014 г, на АССГ, оставено с в сила с Решение № 480/13.01.2020 г. по адм. дело № 12918/2015 г. на ВАС; Решение от 29.04.2015 г. по адм. дело № 6139/2014 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение № 3620/30.03.2016 г. по адм. дело № 7329/2015 г. на ВАС и Решение № 646/04.02.2020 г. на АССГ по адм. дело № 13157/2018 г., оставено в сила с Решение № 4307/02.04.2021 г. по адм. дело № 5510/2020 г. на ВАС. Иска отмяна на атакувания съдебен акт. Прилага цитираната съдебна практика.

Ответникът по искането за отмяна – „К. Д. И. Холдинг“ ЕООД, с писмено възражение и в съдебно заседание оспорва искането като неоснователно и претендира присъждане на осъществените разноски.

Настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 и т. 4 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно.

С Решение № 1757/10.02.2021 г., постановено по адм. дело № 5667/2020 г. по описа на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, е отменено частично Решение № 954/14.02.2020, постановено по адм. дело № 2426/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, като е постановено друго, по съществото на спора, с което КЕВР е осъден да заплати на „К. Д. И. Холдинг“ ЕООД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 428 424,24 лв. за периода 01.04.2011 г. - 17.12.2013 г., произтичащи от незаконосъобразен административен акт, по-конкретно т. 7 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното ѝ заплащане; законна лихва за забава в размер на 217 624,63 лв. върху главницата 428 424,24 лв. за периода от 17.12.2013 г. до датата на исковата молба - 17.12.2018 г.; обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 686 759,88 лв. за периода 18.12.2013 г. – 30.11.2018 г., произтичащи от незаконосъобразен административен акт, а именно Решение Ц-5/20.02.2015 г. на КЕВР; законна лихва върху сумата 1 115 184,12 лв. (428 424,24 лв. + 686 759,88 лв.), считано от датата на завеждане на исковата молба, както и разноски в размер на 1 520 лв. В останалата част решението е оставено в сила.

На първо място, влязлото в сила решение би подлежало на отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нормата визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Също така според трайната и непротиворечива практика на ВАС новото обстоятелство, респ. новото писмено доказателство, не следва да е нововъзникнало или новосъздадено, а да е съществувало към момента на приключване на устните състезания пред последната съдебна инстанция по същество, но по една или друга причина, въпреки полагане на дължимата грижа, да не е могло да бъде приобщено към доказателствения материал и взето предвид при постановяване на решението. В конкретния случай не би могло да се приеме, че Решение № Ц-12, издадено от КЕВР, представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като същото е издадено на 26.03.2021 г. – дата, следваща както края на устните състезания, тъй като съдебното заседание по делото е протекло на 05.11.2020 г., както и датата на обявяване на атакуваното решение – 10.02.2021 г., т. е. макар Решение № Ц-12 да представлява ново обстоятелство, то е нововъзникнало такова и не е съществувало към момента на постановяване на решението.

Нещо повече – Решение № Ц-12/26.03.2021 г., издадено от КЕВР, не може да се приеме и като обстоятелство или писмено доказателство от съществено значение за делото с оглед мотивите, изложени в Решение № 1757/10.02.2021 г., постановено по адм. дело № 5667/2020 г. на ВАС. В мотивите на акта касационният състав е разгледал аналогичното действие на Решение № Ц-14/03.04.2019 г., което също като Решение № Ц-12/26.03.2021 г. урежда отношения за периода 01.04.2011 г. – 30.11.2018 г., като е прието, че актът не може да бъде приложен с обратна сила (ex tunc) по аргумент за по-силното основание от чл. 14, ал. 2 от ЗНА, съгласно който обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, при това с изрична разпоредба. Касационният състав е установил, че такова не е предвидено за Решение № Ц-14/03.04.2019 г., поради което действието му е само за в бъдеще (ex nunc) и тъй като в процесния случай претендираните вреди са именно за периода 01.04.2011 г. – 30.11.2018 г., Решение № Ц-14/03.04.2019 г. е ирелевантно, какъвто извод следва и по отношение на Решение № Ц-12/26.03.2021 г. Това означава, че соченото решение не обосновава приложение на чл. 239, т. 1 от АПК и поради отсъствие на предпоставката да е от съществено значение за решаване на спора.

С оглед изложените аргументи в молбата за отмяна относно действието на актовете на КЕВР следва да се посочи, с цел пълнота на изложението, че същите са неотносими и настоящият състав не дължи произнасяне. Отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, поради някое от изчерпателно посочените в чл. 239 от АПК основания, а не средство за корекция на евентуална неправилност на съдебните актове, поради което заявените в тази връзка съображения не следва да бъдат обсъждани.

По отношение на второто заявено основание за отмяна на атакувания акт – по чл. 239, т. 4 от АПК, настоящият състав счита, че също е неоснователно. С. Т. решение № 6 от 25.11.2010 г. на ОСК на ВАС по т. д. № 4/2010 г., за да е налице тъждество е необходимо изцяло, пълно покриване между правото, вече със силата на пресъдено нещо по първото дело, и правото, предмет на разглеждане от второто дело, както с оглед белезите, които индивидуализират това право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание, така и с оглед времето, за което се претендира. Законът поставя като изрично условие съвпадение в субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо. Под „обективни предели“ се разбира предметът, за който силата на пресъдено нещо важи, т. е. това, което придобива качеството на пресъдено нещо, спорът за което не може да се пререшава и с което страните по делото трябва да съобразяват занапред своето поведение. В настоящия случай и след извършена съпоставка между страните, исканията и основанията, при които са постановени съдебните решения, посочени от искателя, се налага извод, че не е налице изискуемият от чл. 239, т. 4 АПК идентитет на субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на постановените съдебни актове.

Според искателя Решение № 1757/10.02.2021 г., постановено по адм. дело № 5667/2020 г., чиято отмяна се иска, е в противоречие с Решение 5129/23.07.2019 г. по адм. дело № 4506/2019 г. по описа на АССГ. Колизия между двата акта не е налице обаче, тъй като с последното е обявена нищожността на Решение № Ц-14 от 03.04.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ за определяне, считано от 01.04.2011 г., на преференциална цена в размер на 112,48 лв. /МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /отм./, и административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания от административния съд по прилагане на закона, като е определен едномесечен срок за издаване на акта, който започва да тече от датата на влизане в сила на решението. Цитираният диспозитив на решението по адм. дело № 4506/2019г. сочи, че негов предмет е законосъобразността на оспореното решение на КЕВР, а не основателността на предявените искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове на КЕВР. Както исканията, така и основанията по които са постановени двете коментирани решения са различни, с оглед на което не е налице основанието по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на неправилния съдебен акт. Същият извод и мотиви следват и по отношение на влязлото в сила Решение № 4039/15.06.2017 г. по адм. дело № 2596/2015 г. по описа на АССГ, чийто предмет е законосъобразността на Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР. Липсва идентитет между страните, исканията и основанията на двете решения, поради което не може да се приеме, че те са противоречиви.

Не е налице противоречие на Решение № 1757/10.02.2021 г. и Решение № 6849 от 14.11.2019 г. по адм. дело № 3003/2019 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение № 689 от 19.01.2021г. по адм. дело № 906 от 2020г. на ВАС, тъй като производството е образувано по искова молба на „Победа“ ООД, а не от „К. Д. И. Холдинг“ ЕООД.

Липсва идентитет, който да обоснове приложението на чл. 239, т. 4 от АПК и спрямо Решение № 4783/06.07.2015 г., постановено по адм. дело № 2450/2014 г, на АССГ, оставено в сила с Решение № 480/13.01.2020 г. по адм. дело № 12918/2015 г. на ВАС. Въпреки че ответник отново се явява КЕВР, производството е образувано по молба на „Ариел – ТН“ ЕООД, т. е. липсва съвпадение в субективните предели на двете решения.

По отношение на Решение от 29.04.2015 г. по адм. дело № 6139/2014 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение № 3620/30.03.2016 г. по адм. дело № 7329/2015 г. на ВАС, следва същият извод, доколкото, макар КЕВР да е в процесуалното качество на ответник, ищец е „Райтър“ ЕООД, като отново липсва тъждество на страните.

С. Р. № 646/04.02.2020 г. на АССГ по адм. дело № 13157/2018 г., оставено в сила с Решение № 4307/02.04.2021 г. по адм. дело № 5510/2020 г. на ВАС – също няма субективен идентитет между страните, тъй като ищец е „Черна места“ ООД, а не „К. Д. И. Холдинг“ ЕООД.

Аргументите, изложени в искането за отмяна на Решение № 1757/10.02.2021 г., постановено по адм. дело № 5667/2020 г. на ВАС за противоречие на атакувания акт с мотивната част на цитираната съдебна практика, са ирелевантни и също не са в състояние да обосноват отмяна на решението на основание т. 4 от чл. 239 АПК, тъй като мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито обвързват със задължителна сила решаващия състав по други съдебни производства.

С оглед изложеното искането за отмяна на сочените основания – чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК се явява неоснователно и недоказано и следва да бъде отхвърлено.

Независимо от неоснователността на искането за отмяна и навременно заявената претенция на ответника, в полза на „К. Д. И. Холдинг“ ЕООД не следва да се присъждат разноски за настоящото производство поради липсата на представени доказателства, че такива действително са извършени.

Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеното на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК искане на Комисия за енергийно и водно регулиране за отмяна на влязло в сила Решение № 1757/10.02.2021 г., постановено по адм. дело № 5667/2020 г. по описа на Върховния административен съд, в частта, с която е отменено Решение № 954/14.02.2020, постановено по адм. дело № 2426/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, и вместо него КЕВР е осъдена да заплати на „К. Д. И. Холдинг“ ЕООД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 428 424,24 лв. за периода 01.04.2011 г. - 17.12.2013 г., произтичащи от незаконосъобразен административен акт, по-конкретно т. 7 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното ѝ заплащане; законна лихва за забава в размер на 217 624,63 лв. върху главницата 428 424,24 лв. за периода от 17.12.2013 г. до датата на исковата молба - 17.12.2018 г.; обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 686 759,88 лв. за периода 18.12.2013 г. – 30.11.2018 г., произтичащи от незаконосъобразен административен акт, а именно Решение Ц-5/20.02.2015 г. на КЕВР; законна лихва върху сумата 1 115 184,12 лв. (428 424,24 лв. + 686 759,88 лв.), считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ заплащане, както и разноски в размер на 1 520 лв.

Решението не подлежи на обжалване и отмяна.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Татяна Хинова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Е. М. п/ П. Ж. п/ В. Ш. п/ Таня Дамянова