Производството е по реда на чл. 145-178 във връзка с чл.132, ал.2, т.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Деметра 7“ ЕООД, град. София, чрез адвокат М.С, против заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2017 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) в частта й, в която не е одобрен като допустим за подпомагане БЗС 65419-45-1-1, относно който е подадено възражение в административното производство. С жалбата се излагат подробни доводи, че заповедта е незаконосъобразна. В жалбата се твърди, че обжалваната част от заповедта е незаконосъобразна, издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, на материалния закон и на неговата цел, основания за отмяна по чл.146, т.3–5 АПК. Иска се заповедта на министъра в обжалваната й част да бъде отменена, тъй като не са налице основания за определяне на площта като недопустима. Претендират се направените по делото разноски по представения списък.

Ответната страна – министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юрисконсулта И.Н, в откритото съдебно заседание оспорва жалбата с доводи за неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 АПК и срещу част от заповед, която неблагоприятно засяга страната.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

От данните по делото се установява, че жалбоподателя е регистриран като земеделски стопанин с УРН 683772, като за 2017 г. е заявил за подпомагане 16 парцела. Със заповед № РД 46-428 от 13.12.2017 г. министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА) /ЗЗД/, чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол („Наредба № 105“), е одобрил проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, като част от СИЗП за кампания 2017 г. В раздел IV от заповедта е дадена възможност на земеделските стопани, след като се запознаят с проекта, в срок до 05.01.2018 г. да подадат възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой.

Жалбоподателят, след като се е запознал с обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2017 г., в частта касаеща декларираните от същия площи, е подал възражение рег. № РД-18-5938/28.12.2017 г. чрез съответната Областна дирекция „ Земеделие“ срещу заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен проекта на специализирания слой. Във възражението си е посочил 1 брой парцели с идентификационен номер - БЗС 65419-45-1-1, заявен за подпомагане с площ 3,31 ха и с култура „ливади за косене“.

Със заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗЗД, чл. 33а, ал. 2 Закон за подпомагане на земеделския производител /ЗПЗП/ и чл.16г, ал. 4 от Наредба № 105, преди изменението й, е одобрил окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, за кампания 2017 г., като част от СИЗП.

Административният орган по повод на образуваното съдебно производство е предоставил на съда писмо с изх. № 70-1314 от 03.04.2018 г. на директора на Дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделските парцели“ в Министерството на земеделието, храните и горите. В него се посочва, че бенефициентът е бил заявил за подпомагане 16 парцела, като обект на възражението на кандидата е един от тях. Площите попадат в частта от страната извън извършеното през годината самолетно заснемане, тоест за тези територии министерството не разполага с актуална за кампанията цифрова ортофото карта /ЦОФК/, а актуализацията на специализирания слой е извършена чрез теренни проверки.

От предоставените по делото протоколи от теренни проверки, извършени на 16.10.2017 г. и 28.11.2017 г. е видно, че обект на проверка е бил парцел 65419-45-1-1, част от физически блок 45. Въз основа на направените измервения с GPS и корекции в границите на физическия блок е определена недопустима площ от 3,05 ха, при заявена площ 3,31 ха. В становището е пояснено, че част от констатациите от теренната проверка за физическия блок, в който попада парцела, описани в два протокола, не са отразени коректно в СИЗП. При коректното отразяване в СИЗП на въпросното измерване, недопустимата площ от парцела е в размер на 0,48 ха, съответно 2,57 ха от недопустимата площ на парцела следва да бъдат включени в обхвата на специализирания слой ПДП за кампания 2017.

За изясняване на спора по делото е допусната съдебно-техническа експертиза. От направения анализ вещото лице е установило, че по отношение на БЗС 65419-45-1-1 със заявена площ от 3.31ха, административния орган е определил 3,05 ха за недопустима площ след извършени теренни проверки. Вещото лице е посочило, че парцелът попада в територия, за която Google Earth са публикувани сателитни снимки от 10.06.2017 г. и от 20.07.2017 година. При дешифрация на ортофото карта от 2017 година се установява, че допустимите за подпомагане площи в процесния парцел следва да се увеличи с два подходящи за подпомагане участъка - в северозападната част с площ от 0,14 ха и в източната централна част с площ от 0,16 ха, или общо с 0,30 ха. Така, според вещото лице, недопустимата площ в парцела следва да бъде в размер на 2,75 ха.

При това фактическо установяване и в изпълнение на чл.168, ал.1 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира че заповедта в обжалваната й част е издадена от компетентен орган и в необходимата форма. При издаването й е допуснато съществено нарушения на административнопроизводствените правила в частта й по отношение на парцел с идентификатор: 65419-45-1-1, което е довело и до нарушение на материалния закон. Поради това в тази част обжалваната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.

Това е така, защото, част от площта на този парцел е отговарял на нормативните изисквания, за бъде включен в специализирания слой. На първо място, по отношение на посочения парцел от страна на административния орган е признато, че част от констатациите от теренната проверка за физическия блок, в който попада парцела, описани в два протокола, не са отразени коректно в СИЗП. При коректното отразяване в СИЗП на въпросното измерване, недопустимата площ от парцела е в размер на 0,48 ха, съответно 2,57 ха от недопустимата площ на парцела следва да бъдат включени в обхвата на специализирания слой ПДП за кампания 2017 г.

Разгледаното писмено становище от директора на Дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделските парцели“ в Министерството на земеделието, храните и горите представлява признаване на факт, който е неблагоприятен за издателя на оспорения акт и същото следва да се цени като релевантно към спора обстоятелство с оглед на всички установени по делото факти. Признаването на грешки при отразяването в СИЗП, като един от методите за установяване на допустимите за подпомагане площи, е направено именно от органа, натоварен от закона да извърши отбелязване в СИЗП на резултатите от специализираните теренни проверки. Допуснатите грешки при определянето на допустимите площи не могат да бъдат в полза на органа – издател на акта.

На следващо място, видно от приетата съдебно-техническа експертиза, вещото лице дава заключение, че недопустимата площ на парцел следва да бъде в размер на 2,75 ха.

Видно е, че съществува различие в признанието на факти обективирани в писмено становище от директора на Дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделските парцели“ в Министерството на земеделието, храните и горите и заключението на вещото лице. Според становището на директора на Дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделските парцели“ в Министерството на земеделието, храните и горите недопустимата площ следва да бъде 0,48 ха, а според заключението на вещото лице – недопустимата площ следва да бъде 2,75 ха.

Настоящата инстанция, изхождайки от принципа, че положението на жалбоподателя не може да бъде утежнявано, кредитира становището на директора на Дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделските парцели“ в Министерството на земеделието, храните и горите.

По изложените съображения заповедта на министъра на земеделието, храните и горите в обжалваната й част следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне относно допустимата и недопустима площ на БЗС № 65419-45-1-1 със заявена площ от 3,31 ха, с начин на трайно ползване „ливади за косене“, попадащ в землището на с. С., при съобразяване на даденото становище.

С оглед на частичната основателност на жалбата и поради липсата на оценяем материален интерес, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски не следва да се уважава, както и искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Деметра 7“ ЕООД гр. С. заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите в частта й, за парцел с идентификатор 65419-45-1-1, попадащ в землището на с. С.

ВРЪЩА преписката на министъра на земеделието, храните и горите в отменената част за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда в мотивите.

ОСТАВЯ без уважение искането на „Деметра 7“ ЕООД, гр. С. и на министъра на земеделието, храните и горите за присъждане на направените разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.