Производството е по чл. 237 и следващите АПК.

Образувано е по молба на Е.Д, от [населено място], чрез нейния пълномощник за отмяна на влязлото в сила решение №490/12.03.2018 г. по адм. д. № 490/2018 г. на Административен съд Варна.

Ответникът по молбата за отмяна-кметът на община В. в писмено становище чрез своя пълномощник намира молбата за неоснователна.

Ответниците по молбата за отмяна-В.Р и П.Х в писмен отговор намират молбата за отмяна за неоснователна.

Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на молбата за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Със заповед №0276/22.01.2018г. кметът на О. В, 1. е отчуждил част от ПИ с идентификатор 10135.52.584 с площ от 325кв. м. и едноетажна сграда с идентификатор 10135.52.584.1 със застроена площ от 51кв. м., едноетажна сграда с идентификатор 10135.52.584.2 със застроена площ от 50кв. м.; двуетажна сграда с идентификатор 10135.52.584.3 със застроена площ от 65кв. м.; 2. Размерът на равностойното парично обезщетение, определено съгласно чл. 22 от ЗОС и §1 от ДР на ЗОС, възлиза на 258 741лв.; 3. Въз основа на нотариални актове за собственост, Решение № 179, т.ІІІ, рег. № 3463/29.03.1983г., по гр. дело № 3986/1982г. и Разрешение за строеж № 254/08.12.1998г., е посочено че следва да се изплати сумата на правоимащите лица: В.Р. – 45 042.25лв., П.Х – 45 042.25лв. и на молителката Е.Д – 168 656.50лв.

Заповедта е обжалвана пред първоинстанционния съд от В.Р и П.Х. С решението, чиято отмяна се иска, жалбата е уважена, като заповедта е изменена в частта досежно присъденото обезщетение както следва: в частта за отчуждаване на част от поземлен имот с идентификатор 10135.52.584 и едноетажна сграда с идентификатор 10135.52.584.1 със застроена площ от 51кв. м., едноетажна сграда с идентификатор 10135.52.584.2 със застроена площ от 50кв. м., за сумата от 90 084.50лв., като увеличава обезщетението на 163 202лв....