Производството е по чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, депозирана чрез юрисконсулт, против Решение № 308/21.07.2017 г. по адм. дело № 491/2016 г. по описа на Административен съд – Монтана. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо в частта, в която съдът е присъдил законна лихва върху сумата от 6637,45 лв., считано от 22.05.2017 г. до окончателното изплащане. Иска се актът да бъде обезсилен в тази му част. Алтернативно се твърди, че решението е неправилно, като постановено при нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на същото.

Съдът неправилно приел, че е сезиран с иск правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и се произнесъл при липсата на такава претенция. Съдът следвало да предприеме действия по отстраняване на нередовности по исковата молба, тъй не бил посочен видът на търсената защита, предмета и размера на искането. Не била посочена крайната дата на претендираното обезщетение. До приключване на устните състезания, ищецът не направил искане за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение. Не бил съобразен представеният граждански договор за извършване на услуги с личен труд и дохода от този труд в размер на 320 лв., следвало да се приспадне от обезщетението. Претендира се юрисконсултско възнаграждение пред две инстанции.

Ответната по жалбата страна счита същата за неоснователна и моли първоинстанционният акт да бъде потвърден изцяло.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е частично основателна, тъй като ответникът в касационното производство не е направил искане за присъждане на лихви нито в молбата си, нито в съдебно заседание. Основателно било и възражението относно неизключването от първоинстанционния съд на сумата, получена от лицето по граждански договор, през периода през който е търсено обезщетение.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано...