Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на С.Б, действаща лично за себе си и като пълномощник на наследниците на В.Б – Д.Б, С.Б и К.Б, срещу Решение № 106 от 07.08.2017 г., постановено по адм. дело № 85/2016 г. от Административен съд Ловеч. В жалбата се мотивират доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски.

Ответната страна – Областният управител на област Л., чрез ст. юрк. Д.С, в писмено становище мотивира съображения за обоснованост и правилност на решението и моли същото да бъде оставено в сила.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъборазност пред първостепенния съд е Заповед № РД-07-38/01.03.2016 г. на Областен управител на област Л. в частта, с която е посочено: 1. че признатото обезщетение по специалния закон - ЗПГРРЛ - следва да бъде изплатено на правоимащите лица по представените от тях лични банкови сметки; 2. по отношение на крайната дата на признатата репресия; 3. претендира се присъждането на лихва върху сумата по обезщетението. Впоследствие, в открито съдебно заседание жалбоподателката, от свое име и от името на представляваните от нея лица, е оттеглила оспроването по т. 2 и е заявила, че не поддържа жалбата в тази част.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователно, оспорването по така подадената жалба. Първата претенция е отхвърлена поради факта, че адв.. Б е предоставила на...