Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на Т.С, представена от адв. Б.П, срещу решение № 3362/21.05.2018г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 2350/2018 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата ѝ против акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК /АУЗ/ № 10МДТ-94-Т-53-1/07.12.2015 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел „Общински приходи“ в дирекция „Общински приходи“ при Столична община относно определените задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ с лихвите за забава за периода 2010-2015 г. за недвижим имот мезонет в жилищна сграда с административен адрес район [район], ул. [улица], бл. [номер]. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи пропуск на съда да възприеме значението на площта на самостоятелния обект в сградата за данъчната му оценка, а съответно и за размера на задълженията за местни данъци и такси. Отнася към установените със заключение на съдебно-техническа факти този за действителната площ на имота и отликата ѝ с декларираната площ и тази по титула за собственост. Отрича дължимостта на подаване на декларация за промяна на обстоятелствата по чл. 14, ал. 3 ЗМДТ, като условие за изменяне на данъчната оценка. Отнася установяването на площта към задълженията на длъжностното лице от общинската администрация при проверката по чл. 18, ал. 1 ЗМДТ. Иска отмяна на обжалваната част от решението и на съответната част от АУЗ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на дирекция „Общински приходи“ при Столична община отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспореният пред АССГ АУЗ са установени в тежест...