Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кметът на О. С, чрез юрк. И.Г срещу Решение № 131 от 27.07.2017 г., постановено по адм. дело № 329/2016 г. от Административен съд Сливен. В жалбата се излагат съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответната страна – Я. Д. Д, чрез пълномощника си адв. М.С, в отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност, мотивираност и обоснованост на процесното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е Заповед № РД 15-657 от 06.03.2015 г., издадена от Кмета на О. С на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС, с която е наредено да се изземе принудително от владението на Я.Д общинско жилище, находящо се на адрес: гр. [населено място],[жк], [жилищен адрес] за което е съставен акт за частна общинска собственост № 2596 от 29.01.2010 г.

Съдът е приел оспорването за допустимо и по същество – за основателно, тъй като в случая кметът на общината не е доказал по безспорен и категоричен начин материалната си компетентност. За да мотивира този резултат, от фактическа страна е установил, че за процесното жилище на 20.05.1983 г. е съставен Акт за държавна собственост № 6351, в...