Министърът на правосъдието е сезирал Върховния съд, ОСГК, на основание чл. 17 ЗУС да издаде тълкувателно решение по следния въпрос, който на практика поражда съмнение и не се решава еднакво от съдилищата: как следва да се постъпи по делата, образувани по ревизионни актове за финансови начети, когато ответникът не може да се намери на посочения адрес, а ищецът - държавно предприятие, кооперация и др., в определения от съда срок не е посочил адреса, нито е внесъл разноски за призоваване чрез публикация; може ли да се постъпи по реда на чл. 100 ГПК.

Върховният съд е имал случай да се произнесе, че производството за финансови начети е особено исково производство, делото по което се разглежда в открито заседание по общия ред, доколкото няма специални правила, с призоваване на учреждението, предприятието, кооперацията или организацията, на което е причинена вредата, и на задълженото лице. Върховният съд също тъй е имал случай да се произнесе, че ревизионният акт и писмото, с което той се изпраща на съда, заместват исковата молба. (В същия смисъл е изрична ал. 3 на чл. 299 ГПК в сегашната му редакция (Изв., бр. 90/1958 г.).)

С оглед на това съдържанието на ревизионния акт и на писмото, с което той се изпраща на съда, трябва да отговарят и на изискванията на чл. 98 ГПК. В тях трябва да се съдържат името и адресът на ищеца и на ответника, изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, какво е искането, надлежни подписи на ревизионния акт и на писмото.

По общо правило, ако исковата молба не отговаря на тези изисквания, на ищеца се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередовности. Ако ищецът не отстрани в срока нередовностите исковата молба с приложенията се връща на ищеца (чл. 100, ал. 2 ГПК).

И при производството за финансови начети, когато не е посочен адресът...