Производството е по реда на чл.239, ал.1, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба на К.Б от гр.[населено място], с която на основание чл.239, т.1 АПК се иска отмяна на влязлото в сила решение №5757 от 03.05.2018г., постановено по адм. дело №12204/2016г. от тричленен състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение №1136 от 26.05.2016г., постановено по адм. дело №196/2016г. от Административен съд Варна.С последното е отхвърлена жалбата на молителя против Решение №458/07.12.2015г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че лицата К.П и Д.Д, не са осъществили пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. и тормоз по смисъла на §1, т.1 вр. с чл.5 от с. з. по признак "обществено положение" по отношение на К.Б.

Навеждат се твърдения, че обективната и правната обстановка не са били изяснени пълно и точно и в двете решения на АС-Варна и ВАС съдебните състави са подходили пристрастно, като Административен съд Варна е отказал да допусне до разпит свидетел и двама охранители, както и не е била привлечена заинтересованата страна-СОСЗР-София.Към молбата са приложени писмени доказателства, за които се твърди, че са нови, които са му станали известни след постановяване на решението на ВАС и същите са от съществено значение за делото.

Ответникът-Комисия за защита от дискриминация, чрез упълномощения процесуален представител, изразява становище за неоснователност на молбата с твърдения, че не са налице нови обстоятелства и липсват доказателства, че молителят е бил в невъзможност да представи своевременно тези, приложени към молбата за отмяна.Моли съдът да отхвърли молбата за отмяна.

Ответниците К.П и Д.Д,чрез упълномощения процесуален представител адв.. С, считат молбата за отмяна за процесуално недопустима и неоснователна с твърдения, че представеното ново доказателство е неотносимо към предмета на делото.Молят за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от...