С протоколно определение от 24 януари 2019 год., постановено по адм. дело № 12490/2018 год., по описа на Върховния административен съд, петчленен състав -II колегия, е прекратено образуваното пред него производство по касационни жалби на министъра на околната среда и водите, чрез пъломощника му юрисконсулт Ц.Т, на Министерския съвет на Р. Б, представлявано от пълномощника му юрисконсулт В.А, на „Енерго – П. Б“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Р.С, „Българско акционерно дружество Гранитоид“ АД, представлявано от изпълнителния директор Г.Д, :ВЕЦ Своге“ АД, представлявано от изпълнителния директор П.Д, „Благоевградска Бистрица“ ООД, представлявано от управителя М.Т, „Руно – Казанлък“ ЕАД, представлявано от изпълнителните директори И.Я и Д.Д срещу решение № 9920 от 19 юли 2018 год., постановено по адм. дело № 1672/2017 год., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение и е върнал делото на инстанцията по същество за отстраняване на констатирано несъответствие между диспозитива и мотивите.
С решението, постановено от настоящия тричленен състав на Върховния административен съд, е обявена нищожността на параграф 5 от ПЗР на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приет с Постановление 383 от 29 декември 2016 год. на Министерски съвет на Р. Б (в сила от 01 януари 2017 год., обн. ДВ, бр. 2 от 06 януари 2017 год.). и е отхвърлена жалбата на „Енерго – П. Б“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от изпълнителния директор Р.С, „Българско акционерно дружество Гранитоид“ АД, със седалище и адрес на управление гр. С., чрез пълномощниците им адв. А.А и адв. Д.К, „ВЕЦ Своге“ АД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от изпълнителния директор П.Д, чрез пълномощниците им адв. А.А и адв. Д.К, „Благоевградска Бистрица“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя М.Т, чрез пълномощниците им адв. А.А и адв. Д.К, „Руно – Казанлък“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. К., представлявано от изпълнителите директори И.Я и Д.Д, чрез пълномощниците им адв. А.А и адв. Д.К против чл. 1, ал. 1; чл. 3, ал. 1; чл. 4, ал. 2; чл. 11, ал. 3, ал. 4 и ал. 5; чл. 14; параграф 3 и параграф 5 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване (Тарифата), приета с Постановление № 383 от 29 декември 2016 год. на Министерски съвет на Р. Б (в сила от 01 януари 2017 год., обн. ДВ, бр. 2 от 06 януари 2017 год.).
В мотивите на решението е прието, че следва да се обяви нищожността на параграф 5 от ПЗР на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приет с Постановление 383 от 29 декември 2016 год. на Министерски съвет на Р. Б (в сила от 01 януари 2017 год., обн. ДВ, бр. 2 от 06 януари 2017 год.), а по отношение на останалата част - оспорените разпоредби на чл. 1, ал. 1; чл. 3, ал. 1; чл. 4, ал. 2; чл. 11, ал. 3, ал. 4 и ал. 5; чл. 14; параграф 3 от Тарифата не са налице отменителните основания по чл. 196 от АПК, във връзка с чл. 146, т. 1 – т. 5 от АПК, поради което съдът е отхвърлил предявеното оспорване, в тези й части.
Налице е несъответствие между мотивите, изложени в съдебния акт и волята, формирана от съда в диспозитива на решението, в частта му, с която се отхвърля жалбата против параграф 5 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване (Тарифата), приета с Постановление № 383 от 29 декември 2016 год. на Министерски съвет на Р. Б (в сила от 01 януари 2017 год., обн. ДВ, бр. 2 от 06 януари 2017 год.). Допусната е очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 9920 от 19 юли 2018 год., постановено по адм. дело № 1672/2017 год., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение. Същата следва да се поправи като в отхвърлителната част на диспозитива на ред петнадесети следва да се заличи израза „параграф 5“ .
По изложените съображения, Върховният административен съд, тричленен състав на второ отделение, РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 9920 от 19 юли 2018 год., постановено по адм. дело № 1672/2017 год., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение, като в диспозитива му на ред петнадесети СЕ ЗАЛИЧАВА израза „параграф 5“.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.
След влизане в сила на решението за поправката делото да се докладва на заместник – председателя на Върховния административен съд, втора колегия.