Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК,/ във вр. с чл. 160, ал.6, вр. чл. 129, ал. 7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на „Сомелиер консултинг“ ЕООД, представлявано от М.Й, ЕИК 175079105, против Решение №2627/19.04.2018г. на Административен съд София – град, постановено по адм. д. № 8397/2017 г., с което е отхвърлена жалбата й против Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ №П-22221017019397-004-001/23.02.2017г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 740/16.05.2017г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението и се претендира неговата отмяна, като пространно се излагат съображения, несвързани с касационните основания на чл.209 АПК. Обжалва се изрично и присъдения „огромен юрисконсултски хонорар“, тъй като дружеството не е „работещо“ и би следвало да се предостави дори безплатна правна помощ от страна на съдията.
Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция „ОДОП” – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк.. К, оспорва жалбата изцяло и заявява, че исканията за събиране на доказателства са неотносими, като такива са и депозираните доказателства.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.
Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил АПВ №П-22221017019397-004-001/23.02.2017г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 740/16.05.2017г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с който на „Сомелиер консултинг“ ЕООД е отказано възстановяване на платени суми за задължителни осигурителни вноски в размер на 752,11 лева, от които внесени от дружеството за периода 01.05.2006г.-31.12.2006г.: 334, 40 лева за ДОО, 105, 60 лева за НЗОК и 70, 40 лева за ДЗПО, а сума в размер на 241, 71 лева е постъпила в сметка „Банка“ от дружеството за периода 01.05.2009г.-30.09.2009г.
АССГ е приел, че оспореният АПВ е постановен от компетентен орган по приходите и в изискуемата писмена форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е съображения за това, че искането, по което е образувано производството, е подадено след срока по чл. 129, ал. 1, изр. второ ДОПК, по отношение на който правилно органът по приходите е приел, че не е налице право на възстановяване на дружеството, по реда на раздел І от Глава ХVІ на ДОПК за надвнесени суми в размер на 752, 11 лева.
Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение за правилно. С него правилно е разрешен основният спорен въпрос по делото, а именно: налице ли е право на прихващане или възстановяване по реда на раздел І от Глава ХVІ надвнесени суми в размер на 752, 11 лева по повод подадено Искане за прихващане или възстановяване, вх.№10-53-03-3426/20.09.2016г. във връзка с Решение № 2306/27.12.2016 г. на директора на дирекция „ОДОП“- София.
Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, като то се разглежда само ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване. Срокът е преклузивен. По аргумент на чл. 129, ал. 5 ДОПК такова основание е влязъл в сила съдебен или административен акт, с който в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище.
Извършената проверка по издадения АПВ от 23.02.2017г. е във връзка с влязло в сила Решение №2306/27.12.2016г. на директора на дирекция „ОДОП“- София по повод подадена жалба срещу АПВ от 17.10.2016г., с който на дружеството е отказано възстановяване на недължимо платени суми, като в хода на проверката е извършена насрещна проверка и на лицето М.М, за което е установено, че е осигурявано за всички осигурителни рискове за периода 17.05.2006г.-31.12.2006г., видно от осигурителната му книжка, през който период обаче не са подавани декларации, обр.1 и обр.6 за него от дружеството. Не се спори по делото, че дружеството „Сомелиер консултинг“ ЕООД е подавало декларации, обр.1 и обр.6 за това лице за периода 01.01.2007г.-31.05.2007г.- вид осигурен „самоосигуряващ се“. Предвид това, на дружеството е изготвено съобщение по чл.103, ал.1 от ДОПК, съгласно който при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й, или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението.
Наведените твърдения от страна на касатора за неправилно прехвърляне на средства от сметки на дружеството към „чуждо ЕГН“/визиращо М.М/, за извършени длъжностни престъпления по служба на данъчни служители и др., не са относими към предмета на доказване, тъй като не е налице влязъл в сила акт на държавен орган или съд, който установява посочените действия и който да има сила на пресъдено нещо или да е с преюдициално значение за разрешаване на конкретния спор.
По делото е безпротиворечиво установено, че от страна на дружеството недължимо са платени суми към НАП в размер на 510,40 лв. за авансови вноски по КСО и ЗЗО за периодите 01.05.2006 г. – 31.12.2006 г. през месец юни 2007г. и за периода 01.05.2009 г. – 30.09.2009 г. са платени суми в размер на 241,71 лв. през месец октомври 2009г. От проверяваното лице е подадено ИПВ на 20.09.2016г., което означава, че с оглед частноправния характер на вземането и изискуемостта, от момента на която започва да тече погасителната давност за възстановяването е както следва: по отношение на първия период са изминали 4 години/срокът е изтекъл месец юни 2012г./, а за втория /срокът е изтекъл месец октомври 2014г./ една година след изтичането на 5-те години, посочени в чл.129, ал.1 от ДОПК, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, след което искането не се разглежда.
С оглед изложеното, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че искането за възстановяване на надвнесени осигурителни вноски е недопустимо, като подадено след срока по чл. 129, ал. 1 ДОПК.
С изтичането на този срок се погасява правото на възстановяване на недължимо платени суми по реда на чл. 128 - чл. 129 ДОПК. Подаването на искането след като е изтекъл преклузивният срок е основание за неговата недопустимост и налага прекратяване на производството на основание чл. 56 АПК, вр. чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК, вр. с§2 ДР ДОПК. Съгласно специалната разпоредба на чл. 129, ал. 7 ДОПК, АПВ и в този случай обаче подлежи на обжалване по реда, по който се обжалват РА. По така изложените съображения решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 300 лв, на осн. чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2627/19.04.2018г., постановено по адм. д. № 8397/2017 г. по описа на Административен съд София - град
ОСЪЖДА „Сомелиер консултинг“ ЕООД, представлявано от М.Й, ЕИК 175079105 да заплати на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.