Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д.Д от [населено място] срещу заповед № 8121К-2152/06.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 9 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) и § 69 от Преходни и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) служителят е назначен на длъжност "старши експерт" /УССД/ в сектор "Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности" към отдел "Административен" при Областна дирекция на МВР - Пазарджик, с наименование на длъжностно ниво по Класификатора на длъжностите в администрацията: експертно ниво 6, с ранг V младши, за неопределено време, считано от 01.02.2017 година.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, съставляващи основания по чл. 146, т. 2 - 5 за отмяната й. Жалбоподателят поддържа, че в противоречие с § 85 и § 86 от ЗИДЗМВР (обн. ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) с оспорената заповед е назначен по служебно правоотношение по чл. 142, т. 2 ЗМВР във вр. с чл. 9 ЗДСл без преди това да е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Счита, че чрез т. нар. "преобразуване" на правоотношението е лишен от всички произтичащи от прекратяването на предишното му служебно правоотношение благоприятни правни последици, резултат от придобития стаж и права в системата на МВР, с което са накърнени законните му интереси. Намира, че издаденият акт е в несъответствие с целта на закона, т. к. не би могло да се приеме, че целта на законодателя е да се допуска административен произвол в ущърб на определена категория служители...