Производството е по реда на чл.145 във вр. с чл.146 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Ф. Д“ ЕАД София, представлявано от Т.Н, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 26/27.07.2017г. на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с която е установено публично държавно вземане – административна годишна такса за контрол за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. в размер на 24 537.25лв.

Сочи се в жалбата, че актът следва да бъде отменен или изменен като неправилен, противоречащ на материалноправните разпоредби и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че при попълване на годишният въпросник за отчет на дейността са допуснали фактическа грешка като заявили приходите си в размер на 12 268 627.20 лева, но са пропуснали да отразят разходите си за външни услуги, които са в размер на 11 324 886.61 лева, като органът е издал обжалваният акт без да се съобрази с това, както и че административният орган не е положил всички усилия за обективното и безспорно установяване на вземането. В с. з. жалбата се поддържа от процесуалният представител на жалбоподателя.

Ответникът по оспорването – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) взема становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че въз основа на представен от жалбоподателя годишен въпросник за отчет на дейността през 2016г. – писмо с вх. № 12-01-1279/15.03.2017г. са отразени приходи и разходи на дружеството, данните от които са използвани за определяне на годишната такса контрол като при формирането ѝ правилно е изчислена, въз основа на данните. В с. з. чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспорвания административен акт, издаден на основание чл....