Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на С.С, чрез процесуален представител адвокат В.Ч, за отмяна на влязло в сила решение № 15867/21.12.2017 г. по адм. д.№ 12707/2016 г. по описа на ВАС, шесто отделение, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за разрешаване на делото, които не са били известни на страната. Като ново доказателство представя решение № 400/9.07.2018 г. на Районен съд - Хасково.

Ответната страна директорът на ТП на НОИ – Хасково не изразява становище по подаденото искане за отмяна.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като взе предвид, че касационното решение по адм. д.№ 12707/ 2016 г. е от 21.12.2017 г., решението по гр. д.№ 343/ 2018 г. по описа на Районен съд - Хасково е влязло в сила на 17.09.2018 г., а искането за отмяна е от 23.10.2018 г., намира същото за допустимо и подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 от АПК.

Разгледано по същество е неоснователно и следва да се отхвърли по следните съображения:

По оспорването на С.С срещу решение № 1012-26-85-1 от 20.4.2016 г. на директора на ТП на НОИ–Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № [ЕГН]/2140-26-283/25.3.2016 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, е постановено решение № 231/13.10.2016 г. по адм. д.№ 209/2016 г. по описа на АС-Хасково. С него съдът отменя решение на ДТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане от 25.03.2016 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ-Хасково, а преписката е върната за ново произнасяне по подаденото от С. С. З вх. №2113-26-1432/3.12.2015 г., съобразно указанията, дадени в мотивите на решението и присъжда разноски. Прието е, че спорният период от постъпването на Стоев в СМУ “Ф.Е.Д“ на 31.8.1988...