Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по касационна жалба на В.П от гр. [населено място], против решение №208 от 19.06.2018 г., постановено по адм. дело № 238/2018 г. по описа на Административен съд – С. З, с което е отхвърлена жалбата против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 18-1228-000670/29.04.2018 г. на началник сектор "Пътна полиция" ("ПП") към Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – С. З.По оплаквания, подробно изложени в жалбата, счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в противоречие с приложимия материален закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Претендира отмяна на съдебното решение и заповедта за прилагане на ПАМ.
Ответникът – началникът на сектор ПП към ОДМВР – С. З в писмен отговор ангажира становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отхвърли жалбата на В.П срещу заповед за прилагане на ПАМ № 18-1228-000670/29.04.2018 г. на началник сектор ПП към ОДМВР – С. З с която на основание чл. 171, т. 2А,б"б" ЗДвП е приложена на ПАМ "прекратяване на регистрацията на лек автомобил "Дайхатсу" с рег. [рег. номер на МПС] за срок от шест месеца, решаващият съд е приел за осъществени описаните в акт за установяване на административно нарушение (АУАН), №Д410980/29.04.2018 г. факти, а именно: че на 29.04.2018 г. около 14,35 ч. в гр. С. З, ул. "Мусала", М. петров, съпруг на жалбоподателката е управлявал лек автомобил, след употреба на алкохол с концентрация 0,62 на хилда, установено с техническо средство "А. Д 7510-0158, с проба №02228 в 14,40ч. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване №0016105, като предписанието за извършване на медицинско изследване не изпълнено. С оглед на установеното и позовавайки се на допуснато нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, компетентният орган е издал заповед за прилагане на ПАМ.
При така описаната фактическа обстановка решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Въз основа на данните по делото е формирал извод за наличие на твърдяното нарушение, позовавайки се на описаните в акта фактически констатации, и като е приел за осъществена предпоставка по смисъла на чл. 171, т. 2а ЗДвП е отхвърлил жалбата против оспорената заповед. Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП (в редакцията на разпоредбата ДВ, бр. 81/2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или под въздействието на друго упойващо вещество, както и отказ да бъде извършена проверка на водача с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - за срок от шест месеца до една година. Разпоредбата не изисква кумулативното наличие на двете хипотези (отказ за проверка с техническо средство и отказ да се даде кръв за медицинско изследване), поради което осъществяването на която и да е от тях обосновава съставомерност на деянието и дава възможност за прилагане на ПАМ.
В настоящия казус пред АС – С. З е установен основният релевантен за спора факт - управление от водача на лек автомобил, след употреба на алкохол с концентрация 0,62 на хилда, установено с техническо средство "А. Д 7510-0158, както и неизпълне талон за медицинско изследване. В този аспект е несъмнено наличието на материалноправна предпоставка, правопораждаща възможността за прилагане на процесната ПАМ. Конкретните факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В контекста на описаната нормативна уредба и при вярно установените правнозначими факти по делото, решаващият съд обосновано е приел за реализиран фактическия състав на чл. 171, т. 2а ЗДвП за прилагане на оспорената ПАМ спрямо автомобила на жалбоподателката. В заповедта са изложени фактическото основание и правната квалификация, въз основа на които административният орган е приложил ограничителната мярка. Освен това, в заповедта е налице и препращане към фактическите установявания с АУАН №Д410980/29.04.2018 г., в който надлежно са посочени констатираните факти и нарушените законови разпоредби. Описаните в него обстоятелства не са оборени от жалбоподателката, при което въз основа на събраните по делото писмени доказателства, първостепенният съд е извел верен извод относно правомерността на упражнената от органа властническа компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. При това положение касационното оплакване, че не са налице изискуемите се от закона материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ, не се оправдава от фактическа страна.
Неоснователно е възражението, че изводите на съда са неправилни. Конкретни доводи в този аспект не се сочат, а от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията на приложимия материален закон и административнопроизводствените правила. Безспорно е, че съпругът на жалбоподателката е управлявал МПС - съпружеска имуществена общност (СИО), като при проверка с техническо средство "А. Д 7510-0158 е отчетено наличие на алкохол в кръвта с концентрация 0,62 на хиляда. Последният не е дал кръвна проба, което се доказва от съставените официални документи. Съдът подробно е анализирал доказателствата, като е посочил, че заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, мотивирана е, т. к. в текста й фигурира позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката.
Спорът по делото в касационната му фаза се свежда до правилността на извършената от първоинстанционния съд преценка за законосъобразността на оспорения административен акт, респ. до въпроса приложима ли е мярката в случаите, когато моторното превозно средство (МПС) не е еднолична собственост на нарушителя и съответства ли приложената ПАМ с целта на закона и с принципите за съразмерност по чл. 6 АПК.Противно на доводите, изложени в касационната жалба, ирелевантно за законосъобразността на издадената заповед за прилагане на ПАМ е обстоятелството, че процесното МПС е в режим на СИО между водача и жалбоподателката. Законодателят не е предвидил възможност в случаите на съсобственост на МПС само съсобственикът - нарушител да бъде лишаван от възможността за управлява същото, нито пък че тази ПАМ е приложима единствено в случай, че МПС е еднолична собственост. Да се приеме обратното би означавало, че всяко лице, сключило граждански брак или придобило МПС в дялова съсобственост, може да го управлява в нарушение на императивните законови изисквания и без риск от приложението на конкретната ПАМ, каквато очевидно не е целта на закона. Приложената превантивна ПАМ не засяга правото на собственост на автомобила, а ограничава използването му за определен срок, респ. не рефлектира върху правото на разпореждане, а на управление на МПС. И това е логично, т. к. именно с превозното средство е извършено нарушението, чието преустановяване ПАМ цели чрез спирането му от движение. Правният ефект от налагане на ПАМ за съсобственика на ППС, който не е неин адресат е опосреден и предизвикан от поведението на друг съсобственик, несъобразено със задължение да не препятства упражняването на правата върху общата вещ. Отношенията между съсобствениците, свързани с ограниченията в ползването на съсобствената вещ, като последица от поведението на един от съсобствениците, и евентуалните щети (вреди или пропуснати ползи), нанесени от един съсобственик на друг, следва да се уреждат по гражданскоправен ред.
Противно на доводите на касационната жалба, диференциран подход при прилагането на мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП е недопустим, т. к. би поставил в дискриминационно положение едноличните собственици на автомобили - участници в движението, което е в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2 КРБ) и ще доведе до неравно третиране. Макар и конституционно гарантирано, правото на лична собственост би могло да бъде законодателно ограничавано по изключение в случаите, когато следва да бъдат охранени особено важни обществени интереси – каквито без съмнение са осигуряване на безопасността на движението по пътищата и животът и здравето на останалите участници в движението. Възможността за ограничаване на правото на собственост и правото на свободно придвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 КРБ и е приложима, когато следва да бъдат защитени националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Следователно законодателно установеният превес на обществените интереси спрямо личните в определени случаи не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Поради това личният интерес на съпруга-съсобственик няма приоритет спрямо обществения, т. к. последният несъмнено е с по-висок интензитет, а съразмерността винаги следва да се съобразява с основната цел на закона.
Следва да се има предвид, че ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДВп не цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а постигане на правноопределен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението и съобразяването на промените с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р. Б за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. Законовата разпоредба предпоставя засягане на правата на съсобственик, в защита на особено важния обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали от т. нар. война на пътя. Това въздействие върху субекта е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат е осуетяване на възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение, чрез препятстване възможността за движение по пътищата на ППС, макар и то да остава под властта на неговия собственик/собственици. Противното би означавало МПС да запази регистрацията си и да бъде годно за участие в движението, при което се губи възпиращият ефект на ПАМ.
В контекста на изложеното, първоинстанционният съд е направил точен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и обосновано е приел за осъществен нормативният състав, създаващ необходимост от прилагането на мярката, като по този начин се изпълняват целите на закона. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 208 от 19.06.2018 г., постановено по адм. дело №238/2018 г. по описа на Административен съд – С. З. Решението е окончателно.