Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на М.Т, от [населено място], подадена чрез процесуален представител адв.. Х, против решение № 3308/18.05.2018 год. по адм. дело № 13639/2017 г. на Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №5787/14.11.2017 год. на младши автоконтрольор в отдел ПП при СДВР.Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК.

Ответникът - В.Г, младши автоконтрольор при СДВР, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С оспорената пред Административен съд – София - град заповед №5787/14.11.2017 год. на младши автоконтрольор при СДВР, Сектор „Пътна полиция“, на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП, на М.Т, е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на собственото му МПС за срок от 6 месеца. Прието е от съда, че оспорената заповед е законосъобразна като постановена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съобразно установените факти е прието за доказано, че към датата на съставения АУАН № 069714/14.11.2017 г. оспорващият е нарушил разпоредбата на чл.150а, ал.1 ЗДвП, тъй като е управлявала собственото си МПС, със свидетелство за управление на МПС (СУМПС,) с изтекъл срок на валидност. С оглед на това е изведен извод, че Точков е осъществил състава на чл.171, т.2а ЗДвП, обуславящ налагането на процесната ПАМ. Решението е правилно.

По делото е установено, че на 14.11.2017 г., в [населено място], касаторът Точков е управлявала личния си лек...