Производството се развива по реда на чл. 176 от АПК

Постъпила е молба от И.М за допълване на решение по адм. д. № 2838/2016 год. по описа на Върховен административен съд. Твърди, че след завеждане на делото е получил отговор от Зам. министър на отбраната. Съда следвало да се произнесе по всички писма, отговори и становища на министрите на отбраната, независимо от обстоятелството, че не ги е получил надлежно и своевременно /не са му връчвани/. Лицето искало разрешение за закупуване на имота по реда на ЗДС, а не по ЗОВС. Иска от съда да разпореди на Министъра на отбраната да му разреши да закупи ателие, в което е настанен, да закупи гараж при условията на ЗДС на преференциални цени по данъчна оценка, както и да му се възстановят заплатени наеми за ползване на ателието.

Ответната страна намира искането за недопустимо, тъй като се искало пререшаване на съдебния спор. Алтернативно моли исканията да се отхвърлят като неоснователни.

Административно дело с № 2838/2016 год. е образувано по жалба на И.М против мълчалив отказ на Министър на отбраната на Р. Б да му разреши да закупи ателие, собственост на Министерство на отбраната, находящо се на ул. „Д. И“ № 3 в гр. С.. Маринов е искал от съда да отмени оспорения мълчалив отказ и да разпореди на Министъра на отбраната да му разреши да закупи имота на преференциални цени, съобразно ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ), да задължи Министъра на отбраната да му разреши да закупи гараж, за което е кандидатствал със заявление № 13-00-1239/22.02.2010 г. при условията на чл. 46, ал. 3 от ЗДС и чл. 72 от ППЗДС. Искал е и да му бъдат възстановени и заплатените суми за месечен наем ведно със законните лихви от настаняването му до момента на постановяване на решението, защото през годините незаконно му е отказвано да закупи ателието.

С решение № 5075 от 19.04.2018 год. по делото, съдът е отменил мълчалив отказ на Министъра на отбраната по молба на И.М от [населено място], [адрес], за продажба на имот собственост на МО, намиращ се в [населено място], [адрес], от 29.12.2015 г., входирана под № към 22-10-169/29.12.2015 г./13 и е върнал преписката на Министъра на отбраната за произнасяне съобразно мотивите на решението.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, направено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Постановяване на допълнително решение е възможно тогава, когато съдът е пропуснал да обективира част от формираната воля относно целия предмет на делото.

В настоящия случай, предмет на производството е мълчалив отказ на административен орган по искане за разрешение за закупуване на имоти, собственост на МО от Маринов. По този предмет съдът е формирал воля с постановения съдебен акт – разгледал е жалбата в тази част и е отменил оспорения акт като незаконосъобразен.

При така установеното молбата за допълване на съдебното решение е неоснователна.

В конкретната хипотеза не са налице правни възможности за определяне на задължително за административния орган поведение. Съдът е върнал преписката за произнасяне поради факта, че такова не е направено в законоустановения срок и форма, т. е. налице мълчалив отказ при който липсват каквито и да е мотиви. При постановяване на акт, административният орган следва да прецени всяко едно от имащите значение за правилното и обосновано произнасяне обстоятелства и в хода на съобразено с процесуалните правила производство да вземе мотивирано и законосъобразно решение по заявеното от Маринов желание за придобиване на имот, собственост към настоящия момент на Министерство на отбраната.

Изложенията на Министър на отбраната, изразени чрез процесуалните му представители, в това число и становищата относно характера на воденото административно производство, приложимата правна уредба и евентуалната основателност на отправената от жалбоподателя молба, нямат характера на административен акт и не могат да предизвикат каквито и да е, значими за търсения от Маринов резултат, правни последици. Поради това е недопустимо съдебния състав на това основание и въз основан на тези изложения да дава задължителни указания по приложението както на материално правните, така и на процесуално правните норми.

Дължимостта или възможността да се възстановят направени от лицето вноски за наем върху недвижим имот, касаят гражданскоправни отношения между наемател и наемодател, поради което не е следвало и не са разгледани в производството по оспорване на административен акт по реда на АПК. А. М има претенции от гражданскоправен характер срещу Министерство на отбраната или представляващия институцията министър, следва да ги предяви пред компетентния за това съдебен или несъдебен орган и по съответния ред, който не е регламентиран в АПК.

Поради описаното искането на лицето в тази част е неоснователно и съда не е следвало и не следва да се произнася по така заявената претенция.

Не са налице основания за допълване на решението, като се задължи органа да извърши конкретни действия по отношение на претендирания за закупуване имот – ателие и гараж, като и за определяне на конкретен ред при който такива действия да бъдат осъществени.

В диспозитива на постановеното решение, съдът е изрично е описал, че следва преписката да се върне на административния орган за произнасяне при съобразяване с изложените от съдебния състав мотиви.

Предвид описаното и на основание чл. 176 ал. 2 от АПК, съдът РЕШИ:

Оставя без уважение искането на И.М за допълване на решение № 5075 от 19.04.2018 год. по адм. д. № 2838/2016 год. по описа на Върховен административен съд.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховен административен съд.