Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП), в приложимата за казуса редакция – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.

Образувано е по касационната жалба на Г.К от [населено място], подадена чрез пълномощника му адв.. Т, против решение № 1006 от 04.05.2018 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело № 3737/2017 г., с което е отхвърлено оспорването на Киков против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-1030-002483 от 02.12.2017 г., издадена от началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С доводи за неправилност на решението поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК касаторът претендира отмяна на решението на административния съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед.

Ответникът по касационната жалба – началникът на група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага атакуваният с нея съдебен акт да бъде оставен в сила като п правилен.

Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по...