3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 160

София, 03.02.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи февруари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЛИДИЯ ИВАНОВА

ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева

ч. т. дело № 61/ 2011 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на Д. В. И. - от [населено място] срещу Определение № 481 от 30.ХІІ.2010 г. по ч. гр. д. № 616/ 2010 г. на В. апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 682 от 15.ХІ.2010 г. по т. д. № 167/ 2010 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отказано Д. В. И. - от[населено място] да бъде освободен от внасяне на държавна такса и разноски за производството по предявения иск, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че по релевантния за делото въпрос: какво трябва да бъде съотношението между дължимите държавна такса и разноски и възможността ищецът да ги плати, за да бъде освободен от внасянето им, и как следва да се тълкува чл. 83 ал. 2 т. 7 ГПК, има противоречива съдебна практика -[населено място]. №377/1.VІІІ.2007 г. по гр. д. №1097/2007 г. на ВКС ищецът е освободен от държавна такса, в който смисъл са и Опр. № 395/19.VІ.2009 г. по ч. т.д.№ 420/ 2009 г. на ВКС,Опр.№31/6.ІІ.2008 г. по ч. гр. д.№67/2008 г. на ВТАС,Опр.№2035 /17.ХІІ.2010 г. по ч. гр. д.№ 1809/2010 г. на С.. Жалбоподателят сочи, че по въпроса: как следва да се тълкува чл. 83 ал. 2 т. 7 ГПК и кои са “други констатирани обстоятелства”, липсва трайна съдебна практика - основание за допускане на касационно обжалване по...