3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 137

София, 01.03. 2011 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.02.2011 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията

ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т. дело № 566/2010 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Д. Н. Ш., подадена чрез адв. К.Н. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 230 от 18.03.2010 год., постановено по в. гр. д.№ 43/ 2010 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 12.10.2009 год., по гр. д.№ 5523/2008 год. и е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора, като ищец, срещу

ЗД[фирма]

иск по чл.226, ал.1 КЗ разликата над сумата 40 000 лв. до пълния заявен размер от 100 000 лв., както и в частта относно поставените в негова тежест деловодни разноски.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД –касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.

В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като твърдението на касатора, макар и твърде непрецизно е, че възприетото от въззивната инстанция разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение по см. на чл.52 ЗЗД за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди е в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и с трайно установената в...