Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „НС-Агро“ АД, [населено място] срещу решение №1097 от 02.06.2020г., постановено по в. т.д.№5088/2019г. на Апелативен съд - София. С въззивното решение е отменено решение №1381/26.07.2019г., постановено по т. д. №2111/2018г. на СГС и е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „Напоителни системи“ ЕАД иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 527 886.52 лева, представляваща възнаграждение за изпълнена и приета работа по Договор за услуга №Д-53-269 от 02.08.2012г., формирано въз основа на приходите на регулираната дейност на възложителя по смисъла на чл.9 от договора, реализирани за периода м.10.2014г. - м.12.2014г., за което са издадени фактури №[ЕГН]/11.11.2014г., №[ЕГН]/

09.12.2014г. и №[ЕГН]/09.01.2015г., като на ответника са присъдени направените по делото разноски.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необосновано, поради което следва да се отмени изцяло. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е осигурил равна възможност за защита на страните; не е обсъдил цялостно и обективно доказателствата и е стигнал до необосновани изводи относно спорното право. Излага доводи, че от доказателствата по делото се установява изпълнението на възложената работа и предаването й на възложителя, поради което претенцията за плащане на възнаграждение следва да бъде уважена. Претендира разноски.

Касаторът намира, че съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси от значение за изхода на спора в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане до касационен контрол съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК:

1. „Когато е налице съставен протокол приемателно-предавателен протокол от 24.10.2014г. и междинни протоколи от: 02.09.2013г., 03.04.2013г., 16.05.2014г. и 31.07.2014г., то не е ли налице приемане на изпълнението по договора съгласно чл.264, ал.1 ЗЗД“?;

2. „Оборима ли е презумпцията на чл.264, ал.1 ЗЗД, когато е съставен нарочен приемателно-предавателен протокол за приемане от възложителя на извършената съгласно договора работа? В този протокол той трябва ли да релевира своите възражения относно изпълнението й изобщо или само относно изпълнението с недостатъци“?;

3. „Възложителят може ли да въведе възражения за неизпълнение на договора при заявена претенция по чл.266, ал.1 ЗЗД, ако е извършил изрично приемане на възложената работа? “.

Поддържа, че поставените правни въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС - обективирана в решение №94 от 02.03.2012г., т. д.№133/2010г., ІІ т. о.

Навежда и доводи за очевидна неправилност на решението - основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за правилността на обжалвания съдебен акт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 527 886.52 лева - възнаграждение за изпълнена и приета работа по договор за услуга №Д-53-269/02.08.2012г., за което са издадени фактури №[ЕГН]/11.11.2014г., №[ЕГН]/09.12.2014г. и №[ЕГН]/

09.01.2015г., въззивният съд приема за безспорно сключването между страните на процесния договор, с който на ищеца е възложено да изготви пакет от документи за регистриране на ответника „Напоителни системи“ ЕАД като ВиК оператор по смисъла на Закон за регулиране на ВиК услуги и изграждане на система за контрол и управление на продажбите, но намира, че не е доказано изпълнението на възложената работа, поради което и претенцията за плащане на сумите по процесните фактури се явява неоснователна. Решаващият съдебен състав намира за неоснователни възраженията за нищожност на договора. Излага доводи, че не е налице твърдяното противоречие с разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗРВКУ, предвиждащ задължение на ВиК операторите да изготвят бизнес план за петгодишен период и определящ задължителното съдържание на същия. Договорът не е нищожен и поради липса на предмет, тъй като на изпълнителя са възложени конкретни дейности, които следва да бъдат извършени, като се дължи посочен в договора резултат, който е възможен. Възражението за нищожност на договора поради нееквивалентност на престациите, направено в писмената защита, представена след края на устните състезания, не е разгледано като преклудирано.

Въззивният съдебен състав стига до извод, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за изработка, сключен при спазване на допълнителните изисквания на ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) отм., по силата на който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съобразно поръчката на другата страна, а възложителят - да приеме изработеното и да заплати възнаграждението.

След анализ на доказателствата, решаващият съд намира, че ищецът не е изпълнил задълженията си по процесния договор за изготвяне на посочените в техническото задание документи, създаване и текущо управление на интегрирана регистрационна система на потребителите на ВиК услуги с изискуеми идентификатори и изработване и управление на централизирана система за текущо управление на продажбите, както и изграждане на система за отчитане и физически контрол на техническото състояние и поддръжка на средствата за измерване за първия регулаторен период. Излага аргументи, че изпълнителят не е доказал за периода 2012-2014г. изпълнението на задълженията си да изготви и представи чрез регистриране в деловодната система на „Напоителни системи“ ЕАД на междинни отчети за дейността си по време на изпълнението на договора, както и на окончателен за всички изпълнени дейности по проекта, придружен от финална проформа фактура. Приема, че не е доказано и междинното приемане на изпълнението по договора, което се осъществява с подписването на протокол между изпълнителя и комисията, назначена със заповед на възложителя, а окончателното приемане – с подписването на окончателен протокол от същата комисия след представяне на окончателния отчет, придружен със съответните документи.

Въззивният съдебен състав намира, че декларациите от изпълнителния директор на ответника, с които същият признава изпълнението на договора, не променят този извод, тъй като в частта им извън нотариалната заверка представляват частни документи, чиято доказателствена тежест следва да се преценява наред с всички останали доказателства по делото. Счита, че изпълнението не се установява от протокола от 24.10.2014г. за приемане на „Интегрирана информационна система на потребителите на ВиК услуги с изискуеми идентификатори и управление на продажбите, съгласно техническото задание на възложителя“, тъй като не са ангажирани доказателства тя да е налична на посочения в протокола или друг домейн, нито да е започнала на функционира. По отношение на бизнес плана приема, че такъв е бил изготвен, преработван е неколкократно, тъй като не е отговарял на изискванията, но не е доказано, че одобреният с представеното решение на ДКЕВР от 01.12.2014г. бизнес план е именно този, изготвен и коригиран от ищеца. По отношение на системата за отчитане и физически контрол съдът съобразява признанието на самия ищец, че това задание не е изпълнено. Намира, че заявената от изпълнителя причина за неизпълнението -неоказаното съдействие от страна на възложителя, от една страна, не е уточнена, тъй като няма твърдение какво съдействие е било необходимо, а от друга страна, не са ангажирани доказателства да е искано такова съдействие. Излага доводи, че ангажираните по делото гласни доказателства също не дават основание да се приеме, че е било налице изпълнение на задълженията по договора.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното

дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.

По отношение на поставените от касатора три материалноправни въпроси не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Така както са формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, въпросите инкорпорират оплакванията на касатора, че въззивният съд е постановил необоснован акт, тъй като въпреки събраните доказателства, най-вече приемо-предавателни протоколи, е достигнал до извода, че възложената работа не е изпълнена и предадена от изпълнителя и не е приета от възложителя. Първият въпрос изисква анализ и преценка на приетите по делото доказателствата /приемо-предавателен протокол от 24.10.2014г. и междинни протоколи от 02.09.2013г., 03.04.2013г., 16.05.2014г. и 31.07.2014г./, а останалите два въпроса не съответстват на изложените от съда мотиви, т. е. не са обусловили крайния изход на спора. Решаващият съдебен състав изобщо не е обсъждал приложението на презумпцията по чл.264, ал.3 ЗЗД, нито възражения на възложителя за некачествено изпълнение на работата, още по-малко е излагал мотиви относно реда и срока за релевиране на такива възражения. Въззивният съд след анализ на доказателствата и наведените от страните твърдения и възражения приема, че ищецът, чиято е тежестта на доказване, не е доказал изпълнението на възложената работа, нито предаването й на възложителя. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за изхода на спора, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства.

Касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи, че е налице неправилна преценка на доказателствата и грешни правни изводи от въззивния съд, представляват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон - основание за отмяната по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Тези оплаквания не подлежат на преценка в настоящия етап на касационното производство /по допускане на касационно обжалване/, а могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

С оглед изхода на спора ответната страна има право на разноски за касационното производство в размер на 12 600 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1097 от 02.06.2020г., постановено по в. т.д.№5088/2019г. на Апелативен съд - София.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „НС-Агро“ АД, ЕИК[ЕИК] [населено място] да плати на „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място] сумата 12 600 лева разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.