Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от Г. К. У., чрез адв.Н.Д. срещу определение №71/22.02.2021г., постановено по ч. т.д. №35/2021г. на Апелативен съд– В. Т, с което е потвърдено определение №260154 от 12.11.2020г., т. д.№60/2020г. на Окръжен съд - Ловеч за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК.

Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно - постановено при нарушение на закона и необосновано. Поддържа тезата, че не е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, тъй като няма разкрити в хода на производството престъпни обстоятелства, нито се твърдят такива, които да са от значение за решаване на гражданския правен спор. Поддържа, че гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство актове. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да се постанови ново за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора:

„1.Фактът, че една от страните по делото твърди наличието на престъпни обстоятелства и по неин сигнал е образувано досъдебно производство за проверка дали евентуално има извършено престъпление, съставлява ли основание по смисъла на чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на исковото производство? и 2. Следва ли съдът да спре гражданското производство на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство, при наличие на тъждество между деянието, предмет на разследването и твърдения деликт, предмет на доказване в исковия процес?“- в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните определения по чл.274, ал.3 ГПК.

Ответникът не взема становище по жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да потвърди първоинстанционното определение за спиране на производството по предявения от Г. К. У. иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от ПТП на 01.11.2019г., причинено от Р. С. - водач на л. а. „БМВ Х5“, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност, въззивният съд приема, че е налице процесуална пречка за движението на делото - досъдебно производство №591/2019г. по описа на РУ на МВР [населено място]. Решаващият съдебен състав поддържа тезата, че е налице идентичност на деянието, за което е образувано досъдебното производство, и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, поради което е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК.

Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от касатора въпроси се свеждат до правния въпрос за предпоставките за спиране на исковото производство в хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, която е обуславящ за правните изводи на въззивния съд. Налице са и допълнителните предпоставките за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – определение №782 от 29.11.2013г., ч. гр. д.№7165/2013г., ІV г. о., определение №604 от 22.10.2012г., ч. т.д.№592/2012г., І т. о., определение №683/19.11.2012г., ч. т.д.№692/2012 г., І т. о. Осъществяването на проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, както и образуването на досъдебно производство само по себе си не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл.229 ал.1 т.5 ГПК. Според установената практика за приложението на чл.229 ал.1 т.5 ГПК е нужно съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. Фактът, че една от страните по делото твърди наличието на такива обстоятелства и по нейн сигнал се извършва проверка дали евентуално има извършено престъпление, не дава основание за спиране на исково производство.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че обжалваното въззивно определение следва да бъде допуснато до касационен контрол.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК след размяната на книжа, преди провеждането на съдебното дирене, без да са събрани и приети доказателствата, поискани от страните, само въз основа на писмо от ОП-Ловеч за образувана преписка по реда на чл.212, ал.2 НПК – ДП №591/2019г. по описа на РУ на МВР Ловеч за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ НК - в резултат на ПТП е била причинена смъртта на П. Х. Н. от [населено място]. Няма доказателства нито за деянието, нито за извършителя, нито за други пострадали лица / освен починалия П. Н./.

С оглед установеното, настоящият съдебен състав счита, че от доказателствата по настоящото дело не се разкриват престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, нито такива се установят от представеното писмо за образувано досъдебно производство. Не е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, поради което обжалваното определение за спиране на производството следва да се отмени.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №71/22.02.2021г., постановено по ч. т.д. №35/2021г. на Апелативен съд– В. Т, с което е потвърдено определение №260154 от 12.11.2020г., т. д.№60/2020г. на Окръжен съд - Ловеч за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК и вместо това постановява:

ОТМЕНЯ определение №260154 от 12.11.2020г., т. д.№60/2020г. на Окръжен съд - Ловеч за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.