Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 260083/05.01.2021 г. по гр. д. № 1582/2020 г., с което Окръжен съд – Пловдив, потвърждавайки решение № 1946/15.06.2020 г. по гр. д. № 17897/2019 г. на Районен съд – Пловдив, е отхвърлил иска на А. Б. К. срещу „Т. Б“ ООД за сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от противоправни публикации на 21, 22 и 23.10.2019 г. в информационната медия htps://trafficnews.bg, собственост на ответника.

Решението се обжалва от А. Б. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси:

1. До къде се разпростира правото по чл.25з ЗЗЛД на медия да информира обществото за „актуална и обществено значима информация“ и дали в настоящия казус говорим за такава информация? От тази гледна точка, законни ли са правните действия на медията, когато тя не е придобила разпространените лични данни на „публична личност“ по реда на ЗЗЛД?

2. Какво включва правото на неприкосновеност на личния живот в контекста на чл. 32, ал. 2 КРБ, съотнесен към чл. 45 ЗЗД?

3. Дали изопачаването на данни без тяхната проверка фактически, както и нарушаването на презумпцията за невиновност са проява на деликтно, клеветническо поведение в хипотезана на чл. 45 ЗЗД поради неспазване на принципа на добросъвестност в журналистическата практика?

Касаторът счита въпросите включени в предмета на доказване и твърди (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол“ и да имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Позовава се и на очевидна неправилност – основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Претендира разноските по делото.

Ответникът „Т. Б“ ООД, ответник и по касация, възразява, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а решението е правилно. Претендира разноските пред касационната инстанция.

Въззивният съд е приел, че за част от релевантните факти, поради които ищецът А. Б. К. е поискал да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на ответника „Т. Б“ ООД, страните не спорят, а осъществяването им се подкрепя и от събраните доказателства: 1) дружеството е собственик на електронната медия htps://trafficnews.bg; 2) чрез публикации в нея в медийното пространство е разпространена следната информация:

· на 21.10.2019 г.: „М., паркиран в нарушение на К., се оказа … на кандидат за кмет.“

· на 22.10.2019 г.: „Кандидат за кмет отново погази закона, паркира в кръстовище.“

· на 23.10.2019 г.: „Двойният аршин на адв. К. или трябва да мълчим за нарушенията на кандидатите за власт преди избори?“

· публикувани са снимки на лекия автомобил „М.“ и

3) информацията обективно може да се свърже с ищеца, доколкото той е известен адвокат и към онзи момент – кандидат в местните избори за кмет на [населено място], а на снимките ясно личи регистрационният номер на автомобила.

След това, излагайки собствени мотиви, с които е отхвърлил като неоснователни оплакванията във въззивната жалба на ищеца срещу изводите на първата инстанция, изключила в обжалваното решение противоправността на деянията на журналиста/ журналистите, автор/ автори на публикациите, а с това – и на ответника като възложител на работата, но и препращайки към мотивите на потвърденото първоинстанционно решение (чл. 272 ГПК), въззивният съд е групирал твърденията в исковата молба в аспекта на материалноправните норми, които ищецът счита за нарушени.

Първо, ищецът е твърдял, че в нарушение на забраната по чл. 32, ал. 2 КРБ ответникът е възложил да бъде следен и фотографиран, а публикуваните снимки на автомобила са резултат от тази противоправна дейност. Въззивният съд е приел за доказано, че част от снимките са били предоставени от неизвестно лице, а другата част – от Н. Б., все лица, на които дружеството не е възлагало подобна работа. Така за твърдяното нарушение по чл. 32, ал. 2 КРБ е изключил елемент от фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД – автомобилът да е сниман в изпълнение на възложена от ответника работа.

Второ, ищецът е твърдял, че е невярна и клеветническа информацията, разпространена в публикациите, включително: „нарушил собствените си принципи“, „погази закона“ и „паркира в нарушение“, а с разпространяването й в медийното пространство погазва неговата чест, достойнство и добро име (чл. 32, ал. 1 КРБ).

Въззивният съд е приел, че „нарушил собствените си принципи“ е негативно оценъчно съждение за личността на ищеца, а не твърдение в публикацията. Приел е, че оценъчни съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност, нито са клевета, а така изразеното негативно оценъчно съждение е в пределите на свободата на изразяване на мнение по чл. 39, ал. 1 КРБ – конституционно право на българските граждани с базово значение при свободното упражняване на журналистическата дейност. Добавил е, че събраните доказателства не дават основание да се заключи, че правото по чл. 39, ал. 1 КРБ е било превратно упражнено (по смисъла на чл. 39, ал. 2 КРБ). Към публикациите ищецът е активен участник в обществения живот, а в предизборната си кампания е обявил „нулева толерантност към този вид нарушения“. Въззивният съд е заключил, че като кандидат за заемане на публична длъжност ищецът се е ползвал с по-нисък интензитет на защита, доколкото обществото следва да е максимално информирано за всичко от значение за лицето, кандидатирало се да го представлява и да защитава публичните интереси. С тези мотиви е изключил възможността негативното оценъчно твърдение в публикацията в електронната медия да ангажира деликтната по характера си отговорност на ответното дружество по чл. 49 ЗЗД.

Въззивният съд е квалифицирал като твърдения „погази закона“ и „паркира в нарушение“, но е приел да са верни. За извършеното нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП – неправилно паркиране в синята зона на 23.10.2019 г. - ищецът е глобен, а представеното по делото наказателно постановление за административното нарушение е влязло в сила. Въззивният съд е заключил, че за позорните, но верни твърдения за ищеца, изнесени в електронната медия, също не следва да ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество.

Трето, ищецът е твърдял, че на публикуваните снимки ясно личи регистрационния номер на собствения му автомобил, а е нарушен чл. 25з ЗЗЛД, вр. чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС)2016/679.

Въззивният съд е съобразил, че в дефинирането на понятията „лични данни“ и „обработка на лични данни“ ЗЗЛД препраща към чл. 4 (1) и (2) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО – § 1, т. 1 и т. 4 от ДР на ЗЗЛД. В Регламент (ЕС) 2016/679 тези понятия са дефинирани широко. „Лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко; „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране и inter alia, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни. Отчитайки наличните технологии и технологични развития за обработване на данните, на практика това означава, че всички данни са потенциално лични и всяка дейност, свързана с лични данни, е обработване на същите. Поради това, въззивният съд е приел, че снимките, на които ясно личи регистрационният номер на собствения на ищеца автомобил, са лични данни по смисъла на ЗЗЛД, а публикуването им в електронната медия представлява обработване на лични данни по смисъла на ЗЗЛД. Свързвайки тази изходна позиция с чл. 25з, ал. 1 ЗЗЛД, според която обработването на лични данни за журналистически цели, …, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация при зачитане на неприкосновеността на личния живот, въззивният съд е намерил, че твърдяното нарушение по чл. 25з, ал. 1 ЗЗЛД ищецът свързва със становище, че обществото не е следвало да бъде осведомено за изнесеното в публикацията. Като е обобщил, че приетото по-рано изключва извода за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 КРБ, а кандидатурата на ищеца за кмет на [населено място] поставя високи изисквания към неговата личност и претенция да представлява и защитава интересите на обществото, въззивният съд е отхвърлил и довода на ищеца за допуснато нарушение по чл. 25з, ал. 1 ЗЗЛД.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав не намира, че повдигнатите въпроси обуславят обжалваното решение. Съображения:

Твърде общи са първият материалноправен (в първата си част): До къде се разпростира правото по чл.25з ЗЗЛД на медия да информира обществото за „актуална и обществено значима информация?“ и вторият (изцяло): Какво включва правото на неприкосновеност на личния живот в контекста на чл. 32, ал. 2 КРБ, съотнесен към чл. 45 ЗЗД? Формулирани така, те обхващат изключително обемна по тематика и проблематика правна материя, а това обективно изключва възможността да бъдат отнесени до онези фактически и правни съображения, с които искът е отхвърлен. Следователно по тях е изключено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК изключва и втората част от първия въпрос: От тази гледна точка, законни ли са правните действия на медията, когато тя не е придобила разпространените лични данни на „публична личност“ по реда на ЗЗЛД? Тя също не касае конкретните мотиви, изложени в решението, а и подобна проблематика ищецът (сега касатор) не е поставял с конкретните твърдения в исковата молба, с които е поискал да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество по чл. 49 ЗЗД, така и с оплакванията във въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение. Конкретните твърдения в исковата молба, респ. оплакванията във въззивната жалба са били, че упражнявайки добросъвестно правото да обработи личните данни, журналистите към електронната медия е следвало да заличат (да замъглят) регистрационния номер в публикуваните снимки на автомобила, собственост на ищеца.

Третият повдигнат въпрос е базиран на това, че ответникът е изопачил данните, изнесени в публикацията, без да ги провери, и е нарушил презумпцията за невинност. Така формулиран и този въпрос не кореспондира както с мотивите в обжалваното решение, така и с конкретните събрани по делото доказателства. Следователно и по него е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК “очевидна неправилност“ на решението. Изложените от въззивния съд мотиви са ясни и логични, а обективно могат да се свържат с извода, че искът по чл. 49 ЗЗД е неоснователен. Отделно от това, настоящият състав констатира съответствието на начина, по който въззивният съд е решил спора, с установената практика на Върховния касационен съд във връзка с отговорността по чл. 49 ЗЗД за разпространени чрез медиите твърдения и негативни оценки. Приема се, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 КРБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки в медиите могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие (напр. решение по гр. д. № 1438/2009 г., III ГО). Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ (напр. решение по гр. д. № 5059/2998 г., I-во ГО), но във всеки друг случай издателите на печатни произведения, респ. собствениците на електронните медии, могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояващи се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността (т. е. ако не осъществяват състав на престъплението обида). Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани разпространените в медията фактически твърдения. Ако те са верни, издателят не носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако не са верни, издателят носи отговорност, доколкото издателят не е положил дължимата грижа преди разпространяването им в медийното пространство да провери достоверността на изнесената информация (напр. решение по гр. д. № 1376/2011 г., IV ГО). Тази практика настоящият състав споделя и не съзира никакво основание (по чл. 280, ал. 1, т. 3 или по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК) да я променя.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят и разноските, сторени от ответника пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговореното и платено адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 260083/05.01.2021 г. по гр. д. № 1582/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА А. Б. К. да заплати на „Т. Б“ ООД сумата 1 000 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.