Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Н Д. и Кристи Х. М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД /„КТБ” АД/ - в несъстоятелност, срещу определение № 1634 от 09.04.2019г. по в. ч.гр. д. № 166/2019г. на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, Първи въззивен състав. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на „КТБ” АД /н./ против определение № 4 от 05.02.2019г., постановено от съдия по вписванията при РС – Разлог по преписка с вх. № 374/05.02.2019г. по описа на Служба по вписванията при РС – Разлог, с което е отказано вторично вписване/отбелязване в Имотния регистър на вписан в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговското предприятие на „Е. П” АД, учреден в полза на „КТБ” АД /н./, в чиито активи са включени описани в молбата недвижими имоти.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Поддържа, че не е налице пречка за вписване на особен залог по партидата на залогодателя, водена от Службата по вписванията, на основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в ДВ, бр.22 от 13.03.2018г. Счита, че вписването на обезпечението в Имотния регистър е последващо на вписването в ТРРЮЛНЦ, като същото е за противопоставимост, а не за действителност. Твърди, че в тази хипотеза съдията по вписванията следва да извърши проверка единствено относно обстоятелството дали е налице вписване на обезпечението в ТРРЮЛНЦ и дали на територията на съответната Служба по вписванията се намира недвижим имот, който е предмет на обезпечението. Поддържа, че съдията по вписванията е сезиран с искане за отразяване в публичен регистър на настъпило по силата на закона обстоятелство, което искане се основава на изрична специална законова норма. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване поради наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следния правен въпрос: „В случаите на поискано вписване в Имотния регистър на обстоятелство, заличаване на което е прогласено за нищожно по силата на закона, приложим ли е общият ред на вписванията, респ. изискуеми ли са всички документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в Имотен регистър по чл.22а ПВ, или вписването следва да се извърши въз основа на специалната законова норма, която е прогласила нищожността и която предоставя отделна възможност за отправянето на искане за вписване на това обстоятелство? Какъв следва да бъде предметният обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018г., вр. чл.22а ПВ?”. Поддържа, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липсата на съдебна практика на ВКС.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.

Въззивният съд е посочил, че охранителното производство е образувано по молба от синдиците на „КТБ“ АД /н/, в която е заявено искане за вторично вписване/отбелязване на вече вписания в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговското предприятие на „Е. П“ АД, в чиито активи са включени недвижими имоти, находящи се в [населено място], чрез подреждане в книгата на удостоверението за вписване на залога в Търговския регистър. Приел е, че с молбата синдиците на „КТБ“ АД /н/ са поискали на основание §5 ал.3 във вр. с ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018 г./ подновяване на вписване на първи по ред особен залог върху търговското предприятие на „Е. П“ АД, учреден с договор за особен залог, сключен с „КТБ“ АД /н/ на 15.12.2011 г., за обезпечаване на вземанията на банката като кредитор по кредитен договор за главница в размер на 86 млн. щатски долара и съответните договорни лихви и неустойки. Приел е, че така заявеното в молбата подновяване на обезпечението чрез вписване в съответните регистри на основание §5 от ПЗР към ЗИД на З. /ДВ бр.22/2018г./ предполага извършено първоначално вписване, което е било заличено в периода, посочен в §5 от ПЗР на ЗИДЗБН, и това заличаване е прогласено като нищожно по силата на закона. Посочил е, че след служебно извършена справка по персоналните партиди на залогодателя „Е. П“ АД и на заложния кредитор „КТБ“ АД /н/ в Службата по вписванията –гр.Разлог, съдията по вписванията е констатирал, че не е извършвано първоначално първично вписване на особен залог на търговското предприятие на „Е. П“ АД по посочения договор за особен залог от 15.12.2011 г. и щом не е извършвано първоначалното вписване, не е отбелязвано и заличаване в периода, указан в §5 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗБН. Намерил е, че само на това основание обжалваният отказ е законосъобразен.

Въззивният съд е посочил, че доколкото е заявено само подновяване на вписването на особения залог върху търговското предприятие на залогодателя „Е. П“ АД на специалното основание по §5 от ПЗР на ЗИДЗБН, е намерил за безпредметно да се обсъжда допустимо ли е първоначално вписване на особения залог по визирания по-горе договор за учредяването му от 15.12.2011 г. За изчерпателност е отбелязал, че ако сега се извърши първоначално вписване на особения залог на предприятието по персоналните партиди на залогодателя и на заложния кредитор в Службата по вписванията –гр. Разлог, няма да се постигне поставената от законодателя цел в §5 ал.1 предл. второ и ал.4 от ПЗР към ЗИД на ЗБН - ДВ бр.22/13.03.2018 г. - възстановяване противопоставимостта на трети лица на особения залог по реда му, съобразно заличеното първоначално вписване.

Въззивният съд е приел, че е без значение за заявеното подновяване на вписване на особения залог обстоятелството, че е извършено първичното вписване на подновяване на обезпечението в Търговския регистър по партидата на залогодателя, видно от представените от молителите удостоверения от АВ с изх.№20190124103828/24.01.2019 г. и №20190124103705 от 24.01.2019 г., като е посочил, че се касае за вписвания с различно предназначение и последици, които се извършват в отделни регистри–ТРРЮЛНЦ и имотния регистър /респ. имотните партиди на залогодателя и заложния кредитор/ в съответната Служба по вписванията по местонахождението на недвижимите имоти в заложеното предприятие, регламентирани като кумулативни изисквания за противопоставимост на учредения особен залог на трети лица съгласно чл.21, ал.2 и ал.3 от ЗОЗ. Намерил е, че дори ако удостоверенията на АВ за извършеното подновяване на вписване на особения залог в ТРРЮЛНЦ съдържат описание на заложеното имущество, каквото няма в представените удостоверения, при констатираното отсъствие на първоначално вписване по персоналните партиди на залогодателя и заложния кредитор в Службата по вписванията-гр. Разлог, не би могло да се извърши подновяване на вписването на особения залог на търговското предприятие по реда на чл.22а, ал.1 във вр. с ал.4 от ПВп.

Изложил е съображения за законосъобразност на обжалвания отказ дори и да се приеме, че с непрецизната формулировка на искането в молбата на синдиците е поискано първоначално първо по ред вписване на актовете на АВ-ТР относно учредения особен залог на търговското предприятие на „Е. П“ А по договора сключен с банката на 15.12.2011 г.. Приел е, че в този случай съгласно чл.22а от ПВп. в нотариалните книги се извършва не вписване на обстоятелства, а вписване на актове относно залог на търговското предприятие чрез подреждането им в книгата по чл.33 б.“д“ от ПВ на удостоверенията за вписване на залога в Търговския регистър. Посочил е, че когато удостоверението за вписване на залога в Търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, както е в случая, съгласно чл.22а, ал.1 от ПВ се изисква прилагане на вписания в ТР договор за залог, а правилата на чл.8 и 9 от ПВ се прилагат съответно при вписване на залог на търговско предприятие/чл.22а ал.1 и ал.3 от ПВ/. Посочил е, че молителят не е представил оригинал и официално заверен препис от договора за учредяване на особен залог или два нотариално заверени преписа от него, поради което не може да се извърши първоначално вторично вписване. Посочил е още, че от представения препис от договора за особен залог дори не личи дали е сключен в изискуемата се форма-с нотариална заверка на подписите, съгласно чл.21 ал.1 от ЗОЗ съобразно редакцията на тази норма към датата на сключване на договора.

Въззивният съд е допълнил, че за първоначално вписване на акт за учредяване на особен залог върху търговско предприятие следва да са представени доказателства за изпълнение на особените изисквания по чл.264 от ДОПК. Поради това е заключил, че дори и са приеме, че е било поискано първоначално първо по ред вписване на актовете за особен залог върху търговското предприятие на „Е. П“ АД, постановеният отказ е правилен поради непредставяне на доказателства за изпълнение на изискванията по чл.264 от ДОПК и непредставяне на два официално заверени преписа от договора за особен залог или един оригинал и един официално заверен препис от него.

С определение № 438/04.11.2020 г. производството по настоящото дело е спряно, на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК до произнасяне на Конституционния съд на Р. Б по конституционно дело № 9/2020г.

В ДВ бр. 48/08.06.2021г. е обнародвано решение № 8/27.05.2021г. на Конституционния съд на Р. Б по к. д. № 9/ 2020г., влязло в сила на 12.06.2021г., съгласно чл.14, ал.3 ЗКС и чл.151, ал.2 от Конституцията на Р. Б. С него са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал.1-4 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ бр.22 от 2018г.).

С оглед произнасянето на КС на РБ е отстранена пречката, поради която е било спряно производството по настоящото дело, и на основание чл.230, ал.1 ГПК същото следва да бъде възобновено.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.

Обявената за противоконституционна разпоредба на §5, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ бр.22 от 2018г.) предвижда, че са нищожни извършените от квесторите или синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ в периода от поставяне на банката под специален надзор до датата на откриване на процедурата за осребряване на имуществото на банката заличавания на учредените в полза на банката обезпечения, като последните се смятат за действителни и запазват своя ред. Разпоредбата, според решение № 8/27.05.2021г. по к. д. № 9/2020г. на КС, представлява „закон във формален смисъл“ /с еднократно действие/, поради което, съгласно решение № 3/28.04.2020г. по к. д. № 5/2019г. на КС, с обявяването й за противоконституционна се счита невалидна от приемането й.

Поставените от частния жалбоподател въпроси се отнасят до вписване във вторичен регистър /имотния регистър/ на обстоятелство, заличаването на което е прогласено за нищожно по силата на закона и приложимият за това ред, както и до предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията, когато е образувано охранително производство с правно основание §5, ал.3 ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018г./. С оглед обявената противоконституционност от приемането им на разпоредбата на § 5, ал.1-4 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ бр.22 от 2018г.), поставените въпроси, свързани с приложението им, не могат да обусловят промяна на изхода на спора, поради което не покриват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол.

С оглед липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Предвид изложеното, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. д. № 1133/2019 г. по описа ВКС, ТК, II т. о.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1634 от 09.04.2019г. по в. ч.гр. д. № 166/2019г. на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, Първи въззивен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: