Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по касационна жалба на инж. А. К., в качеството му на областен управител на област с административен център - гр. К. срещу решение № 6555 от 15.06.2006 г. по адм. дело № 11569 по описа за 2005 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменена негова заповед под № РД-09-380 от 21.11.2005 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл.218б, ал.1, б."в" от ГПК, във връзка с чл.11 от ЗВАС.

Ответната страна по касационната жалба - кметът на община Ч., не ангажира становище по нея.

Заинтересуваната страна - К. Д. Е. също не ангажира становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, I - колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, съгласно чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е била заповед № РД-09-380 от 21.11.2005 г., издадена на основание чл.32, ал.1 от ЗЗД, чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ и чл.79, ал.1 от ЗДС. С нея е отменен акт № 248 от 17.06.2004 г. за частна общинска собственост на община Ч., област К., в частта относяща се до урегулиран поземлен имот ХVIII в кв.23 по плана на с. П., община Ч., с площ от 2140 кв. м. с граници: север-улица, изток-УПИ ХVII от кв.23, запад - улица, юг - улица.

По делото не е имало спор за факти, като те са изяснени и са изложени съответните на тях правни изводи, които се споделят от настоящия петчленен съдебен състав. Съдът правилно е приел, че са налице предпоставките по чл.30, ал.1 от ЗСПЗЗ, понеже имотът, актуван с АЧОбС № 248 от 17.06.2004 г. е принадлежал на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, имуществото на същата е било предадено по смисъла § 1ж, т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ и към момента на издаване на акта за актуване е изтекъл петгодишният срок по чл.30, ал.2 от ЗСПЗЗ.

Разпоредбата на чл.48, ал.1 от ППЗСПЗЗ, на която се позовава касаторът относно съдържанието на понятието "имущество на ТКЗС" не води до извод, различен от този, който е направен от тричленния състав на съда, понеже е предвидено, че в имуществото се включват и дълготрайните активи, сред които е и земята.

От доказателствата по делото не се установява да е налице държавно имущество, за което в изречение второ на чл.30, ал.1 от ЗСПЗЗ е предвидено, че общините са длъжни да предоставят на Министерство на земеделието и горите.

Съгласно чл.5, ал.1 от ЗДС държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост. По делото не са налице доказателства, които да установяват, че за процесния недвижим имот е съставен акт за държавна собственост, поради което не съществува официален удостоверителен документ, който да обвързва съда с доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Според разпоредбата на чл.79, ал.3 от ЗДС споровете за материално право, включително между държавата и общината, се решават по съдебен ред. След като в случая не е налице нито акт за държавна собственост, нито влязло в сила съдебно решение, с което със сила на присъдено нещо да е установено правото на собственост на държавата, то не съществува пречка имотът да бъде актуван като общински. Наличието на правно основание за придобиване на имота от страна на общината, респективно за допуснато нарушение от общината на разпоредбата на чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ следва да се преценява в гражданското исково производство, а не в административно производство.

Предвид изложените съображения областният управител е отменил акта за общинска собственост в нарушение на предоставената му компетентност по чл.79,ал.1 от ЗДС при липса на предвидените по тази разпоредба предпоставки, поради което и обжалваното решение, с което от своя страна е отменен обжалвания административен акт, се явява правилен и следва да се остави в сила.

Ето защо, на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, I - колегия, петчленен състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6555 от 15.06.2006 г. по адм. дело № 11569 по описа за 2005 г. на Върховния административен съд, трето отделение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. К./п/ З. Ш./п/ С. А./п/ М. Д. З.Ш.