Производството по делото е по реда на чл. 33 и сл. от ЗВАС.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ ”К. С.-Мишел” срещу решение № 309 от 11.07.2005 г., постановено по адм. дело № 71 от 2005 г. на Благоевградския окръжен съд, с искане за отмяната му. Поддържат се оплаквания за материална незаконосъобразност на решението. Отменителни основания на чл. 218б, ал. 1, б. ”в” от ГПК.

Ответната община П. не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалбата.

Върховният административен съд - ІІ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С обжалваното решение Благоевградският окръжен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ ”К. С.-Мишел” против заповед № 50 от 07.09.2004 г. на гл. архитект на община П.. Прието е от съда, че са налице предпоставките по ал. 1 на чл. 26 ЗАП с оглед препращащата норма на чл. 219, ал. 3 ЗУТ, съгласно която за неуредените в глава деветнадесета от с. з. въпроси се прилагат ЗАП или съответно ЗВАС, поради което е приел, че издадената заповед от гл. архитект, която се обжалва и с която е оттеглил разрешение за строеж № 185А от 02.09.2004 г., не е нищожна. Решението е неправилно.

По делото безспорно е установено, че гл. архитект на община П. е издал разрешение за строеж № 185А от 02.09.2004 г., което със заповед № 50 от 07.09.2004 г. е оттеглено поради постъпила жалба в служба “АСК” срещу заповед № І-С-420 от 20.10.2003 г. на кмета на община П., с която е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ ХІ, кв. 310, с който имотът е преотреден от ”Краварник-кланица” за “Кланица”, и последният не е влязъл в сила. Като основание за издаване на обжалваната заповед е посочен...