Производството е по чл. 33 и сл. от закона за Върховния административен съд.

Образувано е по касационна жалба на Г. М. Б. против решение от 15.03.2006 г. на Софийски градски съд по адм. дело № 2546/2005 г. В нея се правят доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът – началникът на Седмо РПУ–СДВР, не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на Г. М. Б. срещу заповед № 2928/19.07.2005 г. на началника на VІІ РПУ-СДВР, с което на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ) е отнето разрешението му за носене на огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Въз основа на данните по административната преписка, съдът е извел извод, че жалбоподателят не е доказал необходимост от носене на огнестрелно оръжие за самоохрана, а по отношение на работата му като въоръжена охрана, искането за издаване на разрешение за носене на огнестрелно оръжие за служебни цели е подчинено на различен режим. При тези фактически обстоятелства е достигнал до извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 16, т. ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ за издаване на оспорената заповед и следователно не са налице основания за отмяната й.

Недоволен от решението, жалбоподателят поддържа в касационната жалба, че при преценката за законосъобразност на обжалвания отказ съдът не е обсъдил в пълнота данните по административната преписка и не е...