С решение от 16.05.2007 г. по адм. д. № 193 от 2007 г. Пловдивският окръжен съд е отхвърлил жалбата на С. Е. П. и Р. Е. Б. от Пловдив против решението № 11 от 19.01.2007 г. на директора на РУ „Социално осигуряване” – Пловдив, с което е отказано да им бъде изплатена по чл. 11, ал. 2 КСО еднократна помощ след смъртта на техния баща Е. Н. Б., починал на 31.10.2006 г.

Против това решение на окръжния съд С. Е. П. и Р. Е. Б. са подали касационна жалба, с която е поискано отменяването му.

Върховният административен съд не уважи касационната жалба.

В оплакването, е формулирано и изложено в касационната жалба, не са посочени закононарушения, а се излагат само обстоятелства по същество на делото, но направената по този въпрос преценка от окръжния съд, не подлежи на касационен контрол. Тази преценка би могла да бъде проверена само при оплакване за игнориране или изопачаване на преценените доказателства. Такова оплакване в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Ако оплакването е за нарушение на закона, то е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна.

Окръжният съд след като е констатирал, че починалият на 31.10.2006 г. Е. Н. Б., който е баща на касаторите е получавал обезщетение за безработица и това време се зачита за осигурителен стаж без да се направят осигурителни вноски, е приел, че неговите деца нямат право на еднократна помощ по чл. 11, ал. 2 КСО. Това становище на окръжния съд е правилно. При смърт на осигурено за всички осигурени социални рискове лице съпругът /съпругата/, децата и родителите имат право на еднократна помощ...