Производство по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба на Х. Ц. М. от гр. В., живуща в с. П., Врачанска област, срещу решение № 1166 от 05.06.2006 г. по адм. дело № 441/2005 г. на Врачанския окръжен съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Врачанският окръжен съд е отхвърлил жалбата на Х. Ц. М. срещу решение № 78 от 17.08.2005 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. В. и потвърдените с него разпореждания № 4701071953 от 16.05.2005 г. и №

4701071953 от 20.05.2005 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при същото РУСО. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че пенсионните органи са съобразили правилата на чл. 101, ал. 1, т. 1

и чл. 74, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), чиито хипотези в случая били налице, поради което издадените от тях актове са законосъобразни. Решението е правилно.

Основното оплакване в касационната жалба е, че касаторката има пожизнено право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, каквато й е отпусната и реално получава, и също така пожизнено право на наследствена пенсия от двамата си родители, защото е инвалид по рождение. Правилото на чл. 101, ал. 1, т. 1 КСО изключва едновременното получаване на тези две пенсии, но не и правото й за всяка от тях. А според ал. 3 на същия чл. 101 КСО при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Поради това щом правилото на чл. 101, ал. 1, т. 1 КСО не изключва нито правото й на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, нито правото й на наследствена пенсия за...