Производството е по реда на чл.33 - чл.40 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС), във връзка с чл.119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба от Р. С. Ц. от гр. П. против решение № 329 от 06.07.2006 г., постановено по административно дело № 98 по описа за 2006 година на Плевенския окръжен съд, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касаторката срещу решение № 12 от 17.03.2006 година на директора на Районно управление "С"АД, Плевен е бил осъден с влезли в сила съдебни решения да заплати начислените, но неизплатени трудови възнаграждения за посочените периоди и че за вземанията си жалбоподателката се е снабдила с изпълнителни листове.

Върховният административен съд, шесто отделение намира, че решението на Плевенския окръжен съд е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.

Изводите на първоинстанционния съд са необосновани и неотносими към изтъкнатото основание за постановения отказ.

С разпореждане № 1983/01.06.2005 г. на ръководител "ПО" при РУСО - Плевен е посочено, че отказът да се измени личната пенсия за ОСВ на Р. С. Ц. от гр. П. по заявление вх.№ 2370/03.02.2005 г. е поради обстоятелството, че лицето не представя УП-2 за получен доход от базисните периоди, признати за осигурителен стаж с решение № 1784 от 27.02.2004 г. по адм. д.№ 8067/2003 г. на ВАС, първо отделение. С писмо № ЙН-608/09.02.2005 г. лицето е уведомено да представи удостоверение УП-2 за получения доход, което не е представено, поради което с разпореждане № 1983/01.06.2005 г. на ръководител "ПО" е отказано изменение на личната пенсия за ОСВ. С обжалваното решение № 12/17.03.2006 г. на директора на РУСО-Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 1983/01.06.2005 г., са повторени мотивите на първоначалния административен орган, че жалбоподателката не е представила документ доказващ осигурителния доход. От административната преписка се установява, че жалбоподателката е представила решение № 1784 от 27.02.2004 г. по адм. д.№ 8067/2003 г. на ВАС, първо отделение, заключение по изпълнително дело № 131-377/2000 г., изпълнителен лист по търг. дело № 53/98 г. на Пл.ОС и други влезли в сила съдебни актове.Към преписката е приложена и молба вх.№ 13944/27.07.2005 г. на Р. С. Ц. до директора на РУСО - Плевен, с която моли по служебен път да се изиска УП-2 от "Н. П." - АД, Плевен за периодите, признати от ВАС съгласно решение № 1784/27.02.2004 г. В същия смисъл е и предхождащо молбата писмо с вх.№ П-12 от 13.04.2005 г. При бездействието на осигурителя да я снабди с исканото удостоверение е следвало РУСО-Плевен да извърши проверка и на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО да даде задължителни предписания на "Н. П."АД за издаване на удостоверение обр.УП-2 на лицето Р. С. Ц., в което да бъдат отразени осигурителния стаж и доход, подробно посочени в съдебните решения на ВАС и на ПлОС. Въпреки че директора на РУСО - Плевен се е произнесъл след повече от 6-месеца с решение № 12/17.03.2006 г., по делото няма данни дали са предприети действия по молбата от 27.07.2005 година, дали е извършена проверка в "Н. П."АД и дали е съставен констативен протокол от главния финансов ревизор с дадени задължителни предписания по чл.108, ал.1, т.3 от КСО, съответно дали са изпълнени дадените предписания или е наложена административнонаказателна отговорност по чл.204 и чл.205 от КСО. Съдът не е изяснил дали административният орган е спазил административнопроизводствените правила при издаване на обжалваното решение, което е от значение за преценката за неговата законосъобразност. Директорът на РУСО се е произнесъл по жалбата без изследване на твърдението, изложено в жалбата за присъждане на суми за неизплатено трудово възнаграждение.

Съгласно чл.117,ал.5 от КСО решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Закона за административното производство. Съгласно чл.11,ал.1 от ЗАП административният акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересуваните граждани и организации. Все в тази връзка алинея втора на нормата определя, че за установяване на фактите и обстоятелствата могат да се използуват всички начини и средства, които не са забранени от закона, освен ако друг нормативен акт предписва доказването на някои факти или обстоятелства да стане по определен начин или с определени средства. В случая административният орган е допуснал нарушение на сочените разпоредби, тъй като не е предприел необходимите действия за изясняване на обективната действителност предвид твърденията на жалбоподателката, че е налице съдебно решение, с което са й присъдени суми за неизплатено трудово възнаграждение .

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд в обжалваното решение за приложение на разпоредбата на чл.70а, ал.4 от КСО. Цитираната норма е в сила от 01.01.2002год., на същата не е придадено изрично обратно действие /по аргумент от чл.14,ал.1 от ЗНА/, поради което същата няма действие за осигурителен доход преди тази дата . Освен това, до 31.12.1999год. осигурителните отношения са били регламентирани от разпоредбите на Дял ІІІ от КТ от 1951год., а чл.149 от същия изрично определя, че невнасянето от предприятието, учреждението или организацията следващите се осигурителни вноски не лишава в никакъв случай работниците и служителите от правото да получават всички парични обезщетения, помощи и пенсии.

По изложените съображения ВАС приема, че са налице основания по чл.218б, ал.1, б."в" от ГПК във връзка с чл.11 от ЗВАС, за отмяна на обжалваното решение № 329 от 06.07.2006 г., постановено по административно дело № 98 по описа за 2006 година на Плевенския окръжен съд, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касаторката срещу решение № 12 от 17.03.2006 година на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 1983 от 01.06.2005 г. на ръководителя на "ПО" при РУСО - Плевен. Същото като неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон следва да се отмени и делото да се върне на Плевенския окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, при спазване на задължителните указания дадени в мотивите на настоящото решение.

Водим от горното и на основание чл.40, ал.1 и ал.2, предл. първо от ЗВАС, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 329 от 06.07.2006 г. по административно дело № 98 по описа за 2006 година на Плевенския окръжен съд .

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав при спазване на задължителните указания по прилагане на закона, дадени с настоящото решение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Е./п/ Т. Т. С.П.