Производството е по чл. 119 КСО във връзка с чл. чл. 33 – 40 ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на РУ “Социално осигуряване” гр. П. срещу решение № 306 от 27.06.2006 г. по адм. д. № 17/2006 г. по описа на Плевенския окръжен съд, административно отделение, в частта му с която актовете на РУСО – гр. П. са отменени. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.

Ответникът “Експресстроймонтаж” ООД гр. П. моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 33, ал. 1 ЗВАС 14-дневен преклузивен срок и процесуално е допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

С решение № 306 от 27.06.2006 г. по адм. д. № 17/2006 г., в обжалваната му част, Плевенският окръжен съд, административно отделение, е отменил Решение № 45 от 27.12.2005 г. на директора на РУСО гр. П. и потвърденото с него Разпореждане № 1958 от 15.12.2005 г., в частта по раздел І – по приходите на ДОО от невнесени осигурителни вноски в размер на главница 142221.61 лв. и лихва в размер на 19499.23 лв. Съдът е приел за установено, че не се дължат осигурителни вноски върху неизплатената част от трудовите възнаграждения на полагащите труд в Германия работници на жалбоподателя. Позовал се е на разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 3 КСО и тези на чл. 12 и чл. 13, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Направен е окончателния извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт в посочената му част.

Атакуваното съдебно решение, в обжалваната му част, е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 218 б, б. “в” ГПК.

По първоначалното дело е било безспорно установено, че през ревизионния период “Експресстроймонтаж” ООД гр. П. е изплащал частично трудовите възнаграждения на изпратените в Германия негови работници, като върху неизплатените трудови възнаграждения не е внасял осигурителни вноски, в каквато връзка е съставения Ревизионен акт № 183 от 5.12.2005 г. Основният спорен въпрос е относно дължимостта на тези вноски.

Българските граждани, изпратени на работа в Германия по Спогодбата между Правителството на Р. Б. и Правителството на Федерална република Германия относно заетост на работници от български предприятия за изпълнение на договори за работа в Германия, подлежат на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 7 КСО изрично сочи, че редът за осигуряване на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничеството на българска организация, се урежда от Министерския съвет по предложение на НОИ. Следователно законодателят е делегирал на Министерския съвет правото да установява специален ред за цитираните правоотношения. В изпълнение на посочената разпоредба на КСО е издадена Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина обн. ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г., с изменения и допълнения. Съгласно чл. 13, ал. 1 от цитираната наредба осигурителните вноски на работещите в чужбина по трудово правоотнощение с български работодатели се внасят в съотношението по чл. 6, ал. 3 от КСО. Според втората алинея осигурителните вноски се внасят по сметка на ТД на НАП от изпращащата организация до 10-то число на всеки календарен месец, следващ месеца, за който се отнасят.

От изложеното се налага извода, че законодателят обвързва дължимостта на вноските с наличие на трудово правоотношение на работещия в чужбина с български работодател и настъпването на 10-то число на календарния месец, следващ месеца, за който се отнасят. В цитирания нормативен акт не са предвидени облекчения за българския работодател, които да са в смисъл, че осигурителните вноски трябва да се внасят към момента на изплащане на трудовите възнаграждения. Посоченото тълкуване е в съответствие със Спогодбата между правителството на Р. Б. и правителството на Федерална република Германия относно заетост на работници от български предприятия за изпълнение на договори за работа в Германия, която изисква от българската страна стриктно спазване на задълженията по социалното осигуряване.

Стигайки до различни правни изводи Плевенският окръжен съд е постановил неправилно решение, което като противоречащо на материалния закон се отменя. Делото е изяснено от фактическа страна и вместо отмененото решение, настоящият състав на ВАС постановява ново решение, с което жалбата се отхвърля.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 2 ЗВАС, Върховният административен съд, Шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 306 от 27.06.2006 г. по адм. д. № 17/2006 г. по описа на Плевенския окръжен съд, административно отделение, в частта му с която актовете на РУСО – гр. П. са отменени И В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Експресстроймонтаж” ООД гр. П. срещу решение № 45 от 27.12.2005 г. на директора на РУСО гр. П. и потвърденото с него Разпореждане № 1958 от 15.12.2005 г., в частта по раздел І – по приходите на ДОО от невнесени осигурителни вноски в размер на главница 142221.61 лв. и лихва в размер на 19 499.23 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. Д.Л.