Производството е по реда на чл.33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл.131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс отм. и § 5, ал.4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по касационна жалба на П. А. А., в качеството му на Регионален данъчен директор-гр. П. срещу решение № 629 от 27.06.2005 г. по адм. дело № 1029 по описа за 2004 г. на Пловдивския окръжен съд.
В касационната жалба са изложени доводи неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.218б, ал.1, б."в" от ГПК, във връзка с чл.11 от ЗВАС.
Ответната страна по касационната жалба - "Индустриал партс" ООД не ангажира становище по нея.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеният отменителен довод, съгласно чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския окръжен съд е бил ДРА № 325 от 1.06.2004 г. на ръководител екип при ТДД-гр.С. З., потвърден в обжалваната част с решение № 713 от 23.07.2004 г. на РДД-гр. П.. С този акт, издаден в резултат на осъществена данъчна ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизиран период от 1.07.2003 г. до 31.01.2004 г. на ДЗЛ е определено задължение за данък добавена стойност общо в размер на 16 919.83 лв. и лихва за забава в размер на 1 008.10 лв., поради непризнато право на данъчен кредит по 26 броя фактури, издадени от "Ади ком 21" ЕООД, на основание чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС и чл.64, ал.1, т.2 от ЗДДС, във връзка с чл.55, ал.6 от ЗДДС за данъчни периоди м. юли 2003 г. и м. септември, м. октомври, м. ноември, м. декември 2003 г. и м. януари 2004 г.
В мотивите на обжалвания съдебен акт е обсъдена фактическата обстановка по спора и са изложени съответните правни изводи, като съдът е приел, че обжалваният ДРА е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата на ДЗЛ. В хода на ревизията е установено, че на посочения пряк доставчик на ревизираното лице е извършена насрещна проверка, материализирана в ПИНП № 798 от 10.05.2004 г. на данъчен орган при ДП "Красно село", София, като е установено че процесните фактури са включени в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди и в справките дакларации, като за четири данъчни фактури, издадени през м. септември 2003 г. се установява, че са отразени и през м. октомври 2003 г. На данъчният субект е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, но в дадения законоустановен срок такива не са представени. По делото е била изслушана съдебно-счетоводна експертиза, по която са изготвени две заключения - основно и допълнително, като съдът ги е кредитирал и е приел, че фактическите констатации направени от ревизиращия данъчен орган в обжалвания ДРА са оборени и преди всичко спорния факт относно начисляването на данъка по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС по отношение на част от доставките, материализирани съответно в изрично посочените фактури за сумата над 4 174.11 лв. до 16 919.83 лв.
и съответните лихви. Съдът е изложил правни изводи относно реализираните предпоставки за признаване на данъчен кредит по чл.64 от ЗДДС по посочените доставки, оборването на фактическите констатации в ДРА и отпадането на основанията за отказ на правото на данъчен кредит в 3-месечен срок от връчването на данъчния ревизионен акт.
Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като не се констатират твърдяните нарушения при постановяването му. Очевидно е, че правото на данъчен кредит в случая е отказано на основание чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС, във връзка с чл.64, ал.1, т.2 от ЗДДС и чл.55, ал.6 от ЗДДС. Първата разпоредба урежда случаите, в които ако при ревизията се установят изчерпателно посочените в ал.4 от нея обстоятелства, се отказва правото на данъчен кредит, като тази преценка е както по отношение на пряката доставка, така и по отношение на предходните доставки по смисъла на чл.20, т.19 от ЗДДС. Конкретно правото е отказано, понеже не са ангажирани доказателства само относно начисляването на данъка от посочения пряк доставчик. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, като същата е изготвена след преглед на счетоводството на този данъчен субект, като правнорелевантният факт се явява осъществен, още повече че по делото са представени и подробно обсъдените в касационната жалба счетоводни документи и регистри. Действително в съдебното произвдство е постановено определение по реда на чл.154 от ГПК, във връзка с чл.133, ал.3 от ДПК отм. за откриване такова по оспорване на писмените доказателства представени от жалбоподателя, които са частни документи и което означава, че той носи доказателствената тежест за установяване истинността на същите. Именно за това е ангажирал и други доказателствени средства, а именно експертиза, която да осъществи проверка в счетоводството на счетоводните документи, които включват и оспорените, за изпълнение на поставените задачи и съобразно изискванията на чл.81 от ДПК отм. за преценяване редовността на счетоводните вписвания, но и тези по чл.84 от ДПК отм. относно реда за преценяване на данните от магнитни носители, а именно тези от технически носители и компютърни данни. Възприемане на противното би означавало ограничаване възможността на ДЗЛ да реализира процесуалната си защита. След като е налице преценка за нереализиране на данъчния състав на чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС, преценката на приложението на разпоредбата на чл.64 от ЗДДС се явява необходима само доколкото се обсъжда предпоставката по ал.1, т.2, във връзка с чл.55, ал.6 от ЗДДС, която се явява спорна и която е записана в обсъжданата разпоредба като фактическо основание за отказ от правото на данъчен кредит. Настоящият състав намира, че в случая крайният изход от спора не може да се обоснове с реализирането на изискванията на чл.65, ал.7 от ЗДДС, а от оборване на фактическите констатации в процесния ДРА по повод съдебното му обжалване. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора съдебни разноски не следва да се присъждат.
Съобразно изложеното и на основание чл.40, ал.1 от ЗВАС, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 629 от 27.06.2005 г. по адм. дело № 1029 по описа за 2004 г. на Пловдивския окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Р. М. З.Ш.