Производството е по чл.208 от АПК и е образувано по касационна жалба на Кмета на община П. и по касационна жалба на В. К., В. Х., Т. К., И. П., К. И., Х. А. и Г. А. срещу решение № 350 от 16.04.2008г. по адм. дело № 489/2007г. на Административен съд Благоевград, като са изложени доводи за неговата незаканосъобразност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответникът по касационната жалба "Н"ЕАД гр. С. чрез своя представител по делото изразява становище за неоснователност на касационните жалби, като другият ответник не е изразил становище.

Представителят на Върхавната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказдателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № N I- C-245 от 21.05.2007г. на Кмета на община П., с която на основание §4,т.2 от ПЗР на ЗКИР във връзка с чл.53, ал.2 от същия закон е одобрено изменението в кадастралния план на града, изразяващо се в попълването й с нов имот в кв.189, а именно имот № 4890 с площ от 2000 кв. м., идентичен с имот № 464 по плана на гр. П. от 1952г. при граници, посочени в приложена скица № 548/27.04.2007г., представляваща неразделна част от заповедта.

Обосновани мотиви досежно незаконосъобразността на съпровождащият заповедта акт за непълноти са изложени в обжалваното решение на първоинстанционния съд, в смисъл, че актът за непълноти и грешки не е подписан от всички заинтересувани собственици съгласно изискванията на чл. 53, ал. 3 ЗКИР и чл. 58, ал. 1, т. 1 и чл. 62, ал. 3 и 6 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и не са били налице основания за издаването на оспорваната заповед. Излагат се с основание съображения на съда, че ако административният орган е обсъдил възраженията на заинтересуваните лица срещу изготвения акт за попълване на кадастралния план, това би имало за последица налагането на извода, че са налице пречки за издаване на оспорения акт предвид чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР и чл. 62, ал. 3 и 6 от Наредба № 3/2005г.

Правилно е тълкувана от съда волята на законодателя, в частност приложимостта на правна норма на чл.53 от ЗКИР, в смисъл, че уредбата относно съставянето на акта за непълноти и грешки поставя изисквания, които са императивни, тъй като гарантират съгласие на заинтересуваните страните, а не налицие на спор за материално право между тях. Даже и индицията за наличието на спор за материално право между страните е пречка за издаване на административен акт от този вид, тъй като следва този спор преди това да бъде решен от съда. В конкретния случай е без правно значение за настоящето производство обсъждането на въпросите, относно това дали е била завършила процедурата по възстановяване на собствеността и дали е възникнало право на собственост върху реално определен имот, като се има предвид, както влязлото в сила определение № 216/2006 г. по гр. д. № 194/2006 г. на ВКС, задължително съгласно чл. 220, ал. 1 ГПК, а така и разпоредбите на чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР. Обсъдени са всички относими за настоящото производство факти, и тъй като е установено, че в конкретния случай акта за непълноти и грешки не е подписан от пряко заинтересуваните лица, това има за последица и отменяне като незаконосъобразна оспорената заповед. Правилно е ценено и решение по гр. дело № 29/2000г. на Районен съд Петрич, с което на наследниците на Х. А. е възтановена собствеността на нива от 2 дка, със запис в диспозитива на решението във "възстановими граници", но при липсата на скица с графично изображение на възстановения по реституционния закон имот, като неразделна част от същото решение, което е обсъдено от съда и правилно е прието, че не би могло при тези данни да се игнорира съставянето на акт за непълноти и грешки, подписан от собствениците на съседните имоти.

Всички относими за спора факти са обсъдени от първоинстанционния съд, постановил обжалваното решение и мотивите на съда се възприемат от настоящата инстанция като правилни, поради което не следва да се преповтарят отново в настоящата решение. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което доводите на касаторите в тази посока са неоснователни. Не се констатират нарушения като неоснователно ограничаване на процесуалните права на страните досежно представянето на относими за спора доказателства по делото, във връзка с възраженията им. От съда, постановил обжалваното решение са изпълнени изискванията на чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 2 АПК, като за изясняване на спорните обстоятелства е назначена съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице е прието от съда като компетентно и е обсъдено в контекста на посоченото в заповедта правно основание заедно с останалите доказателства, поради което от съда са направени верни изводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби следва да се отхвърлят като неоснователни.

По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 350 от 16.04.2008г. по адм. дело № 489/2007г. на Административен съд Благоевград. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. К./п/ М. Д. В.Т.