Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от М. И. Д. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети съдебен състав № 260574 от 18.12.2020г. по гр. д.№ 1418/2020г.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо като постановено по предявен от ненадлежна страна иск, разгледано е недопустимо възражение от страна на ищеца Аграрен университет П. както и на държавата, че реституционната заповед на Кмета на [община] не е породила правно действие. Направени са и доводи, че са нарушени разпоредбите на §7 ПЗР ЗМСМА, чл.19 ЗС и чл.5 ЗДС, както и разпоредбата на чл. 105 АПК. Сочи се и нарушение на процесуалните правила поради необсъждане на всички доказателства по делото и доводи на страните.

Във връзка с тези доводи са поставени правните въпроси:

1.Недопустимо ли е съдебно решение, произнесено по недопустим иск поради липса на активна процесуална легитимация и без правен интерес за ищеца?

2.Законосъобразно ли е държавата да бъде призната за собственик от съда, без в решението да се посочи документът за собственост и кое е придобивното основание?

3. Акт за държавна собственост легитимира ли държавата за собственик, ако в него не е посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което собствеността върху атакувания имот е придобита от държавата, а е посочено само правното основание?

4. Прехвърлянето на собствеността от държавна в общинска, настъпва ли по право на основание §7 ПЗР ЗМСМА?

5. Длъжен ли е съдът да обсъди всички направени по делото доводи и възражения на страните и представените доказателства в тяхната съвкупност?

6. Засяга ли се придобитото вещно право от трето добросъвестно лице, ако след извършената сделка чрез косвен съдебен контрол се отмени индивидуален съдебен акт от който третото добросъвестно лице черпи права. Може ли по аналогия в гражданския процес да се приложи чл. 105 АПК?

О. А университет – П. изразява становище в писмения отговор на касационната жалба, че не са налице изискуемите се предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. По въпроса за допустимостта на съдебния акт ответникът се позовава на съдебната практика на ВКС като поддържа, че въззивният съд я е съобразил. Изложени са съображения, че част от въпросите засягат правилността на изводите на въззивния съд и поради това не могат да служат и като основание за допускане на касационното обжалване съобразно ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК. Поддържа се също, че правните въпроси са зададени хипотетично и не се основават на решаващите изводи на съда, а други въпроси се основават на поддържаните от касатора доводи, които не са доказани по делото и по които въззивният съд не е формирал посочените в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК правни изводи.

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.284 ал.1 т.3 ГПК предвид предмета на делото, поради което е процесуално допустима.

Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението Пловдивския районен съд №2015/22.05.2019г. по гр. д.№3737/2017г., с което е уважена исковата претенция на Аграрния университет П. против М. И. Д. с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, че 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор. .... по действащите КК и КР на [населено място],целият с площ от 221кв. м. включен в УПИ-. .... ВСИ кв.. ... по плана на ВСИ-МО,район „Т.“ се притежава от държавата въз основа на отчуждителна процедура, приключила със Заповед №СД-103/24.04.1984г. на П. народен съвет, издадена на основание чл.98 от З./отм./.

Въззивният съд е приел, че искът е допустим, защото е заведен от Аграрния университет в качеството му на процесуален субституент на държавата. Този имот му е възложен за оперативно управление и това го легитимира да предяви иска по силата на чл.14,ал.3,вр. с 2 от ДР от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ). По съществото на спора въззивният съд е приел, че със заповед №СД-103/25.04.1984г. на П. народен съвет, издадена на основание чл.98 от З./отм./, за благоустрояване на [улица], е отчужден имот от Г. Г. и Р. Г. като всеки от тях е бил обезщетен с по едно жилище. Този отчужден имот сега попада в терена, предоставен на Аграрния университет П.. Фактическият състав на отчуждителната процедура е бил завършен, имотът е преминал в патримониума на Аграрен университет-П. и е станал публична държавна собственост. Полученото жилище от Г. Г. е било обект на прехвърлителни сделки и не е било в нейния патримониум към момента на реституцията, съответно тя не е могла да го върне на държавата, за да се осъществи реституцията на имота, предмет на спора. Нормата на чл.7,ал.2 от ЗВСВОНИ по З.,ЗПИНМ и др. урежда въпроса с невъзможността за реституция, когато страната, получила обезщетението и от която е бил отчужден имотът, е в невъзможност да го върне. В този случай на практика не може да се осъществи реституция, тъй като в патримониума на държавата няма какво да постъпи, за да може собственикът на имота да получи обратно своя имот.

При тези мотиви на въззивния съд не може да има съмнение за допустимостта на въззивното решение предвид последователната практика на ВКС /срв. напр. решение № 6 от 1.06.2011 г. по гр. д. № 833/2009 г., на ВКС IV г. о./, че публичното тяло, което упражнява правото на държавна собственост, се явява процесуален субституент на държавата който може да брани това право чрез иск и да претендира от свое име последиците от лишаването му от ползване на имота.

Правният въпрос дали държавата може да бъде призната за собственик от съда, без в решението да се посочи документът за собственост и кое е придобивно основание не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Както се посочи, в мотивите на обжалваното решение съдът изрично е приел, че държавата е станала собственик на процесния имот въз основа на надлежно проведено отчуждаване по реда на чл. 98 З./отм./. Следователно поставеният от касатора правен въпрос съдържа в себе си неверно твърдение за липса на мотиви по основанието за придобиване на собствеността на държавата и поради това не е обуславящ за делото.

Правният въпрос дали актът за държавна собственост легитимира държавата за собственик, ако в него не е посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което собствеността върху атакувания имот е придобита от държавата, а е посочено само правното основание е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС /решение №8 от 11.02.2014г. по гр. д.№ 4244/2013г. и цитираните в него други решения на ВКС/, според които актът за държавна собственост няма правопораждащо действие, а само констатира правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи. Несъставянето на акт за държавна собственост не може да доведе до извод, че имотът не е държавен като доказването на държавната собственост може да стане в други документи вкл. и изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и др. В случая е доказано с писмени доказателства отчуждаването на имота от държавата, което е достатъчно основание да я легитимира като собственик, независимо че в акта за държавна собственост това конкретно основание не е посочено, а е цитирана разпоредбата на чл.2 ал.2 ЗДС, която изброява имотите публична държавна собственост.

Правният въпрос дали прехвърлянето на собствеността от държавата в общината, настъпва по право на основание §7 ПЗР ЗМСМА също не е относим за разглеждания случай, защото тази разпоредба не е обсъждана от въззивния съд като неприложима за делото. Разпоредбата изброява имотите, които преминават в собственост на общините, но процесният имот не попада в това изброяване. За него е приложима разпоредбата на чл. 89 ал.2 от ЗВО (ЗАКОН ЗЗД ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ), според която недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са публична държавна собственост.

Правният въпрос за задължението на съда да обсъди всички направени по делото доводи и възражения на страните и представените доказателства в тяхната съвкупност не обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, защото въззивният съд макар и с кратки мотиви е разгледал всички относими за разрешаването на спора правоизключващи възражения на ответника.

Правните въпроси дали се засяга придобитото вещно право от трето добросъвестно лице, ако след извършената сделка чрез косвен съдебен контрол се отмени индивидуален съдебен акт, от който третото добросъвестно лице черпи права и може ли по аналогия в гражданския процес да се приложи чл. 105 АПК са обуславящи, но са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. Според приетото в т.4 от ТР 6 /2006г. на ВКС, ОСГК косвеният съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС се осъществява в исковото производство по спорове за собственост не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция на имота. В този случай при констатирана материална незаконосъобразност, административният акт не се отменя, а спорът за собственост се разрешава, без да се зачита правното действие на реституцията, следователно правоотношенията между страните се развиват на плоскостта на гражданското, а не на административното право. В случай, че ответникът по предявен иск за собственост е придобил права от собственик по реституция, която съдът признава в исковия процес за незаконосъобразна, то добросъвестността на третото лице-преобретател, което е договаряло с несобственик, има значение единствено към вида на владението и би могла да бъде съобразена по възражение за придобивна давност, каквото по настоящото дело не е направено, а и не би могло да се разглежда поради законовата забрана за придобиване на вещи публична държавна собственост – чл.7 ал.1 ЗДС.

По изложените съображения касационната жалба не следва да се до пуска за разглеждане по същество, а на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски, поискани с отговора на касационната жалба и доказани с представения договор за правна защита и платежно нареждане.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети съдебен състав № 260574 от 18.12.2020г. по гр. д.№ 1418/2020г.

Осъжда М. И. Д. да заплати на Аграрния университет – П. сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: