4№ 60580/20.07.2021 г.

Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: В. Р

Членове: Г. М

Л. Агледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1246 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 260004/26.01.2021 г. по гр. д. № 489/2020 г., с което Варненски апелативен съд, изменяйки решение № 260028/03.07.2020 г. по гр. д. № 1121/2019 г. на Варненски районен съд, е осъдил О. В да заплати на основани чл. 49, ал. 1 ЗЗД на С. З. Ш. сумата 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му М. Д. М. и сумата 90 000 лв. – неимуществени вреди от смъртта на майка му З. А. Ш., ведно със законните лихви върху двете главници от 19.06.2014 г.

Решението се обжалва от О. В с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност при условията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общото и допълнителното) по следния процесуалноправен въпрос: Когато по спор по иск по чл. 49, ал. 1 ЗЗД се установи, че вредните последици са настъпили под въздействието на комплекс от причини/ фактори, в това число и природни събития с извънреден, екстремен характер, а приносът на всяка от групите причини може да бъде разграничен според правилата на чл. 52 ЗЗД, длъжен ли е съдът при формиране на вътрешното си убеждение да изложи ясни и обосновани мотиви за конкретния принос на всяка една от групите причини/ фактори и въз основа на тази конкретна преценка да определи обезщетението на неимуществените вреди? Касаторът счита, че въпросът обуславя решението и е от значение за точното прилагане на чл. 52 ЗЗД и за развитието на правото. По същество...