Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на околната среда и водите срещу решение № 11 738/30.07.2020 г. по в. т. д. № 5807/2019 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 6544/18.09.2019 г. по т. д. № 2605/2017 г. на Софийски градски съд за уважаване иска на община Ботевград с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и установяване, че не дължи на Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ сума в размер на 1 675 578 лв., представляваща наложена финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR – 592114-C001 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“ по проект „Изграждане на регионалната система за управление на отпадъци в регион Ботевград“.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК поради допуснати нарушения на материалния закон, а именно чл. 55, т. 4 от Регламент № 1083/2006 г. от 11.07.2006 г. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради неговата очевидна неправилност и с цел точно приложение на закона и развитие на правото. Формулирани са два въпроса, които според касатора са обусловили изводите на въззивния съд и са от значение за решаване на спора. Въпросите са следните:

1. „Придобиването на средства от продажба на добити вследствие на изкопни работи при изпълнение на Проект № DIR – 592114-C001 „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Ботевград“, представляват ли генериран приход съгласно разпоредбата на чл. 55, т. 4 от Регламент № 1083/2006 г. от 11.07.2006 г.?“

2. „Продажбата на земни маси вследствие на изкопни работи при изпълнение на Проект № DIR – 592114-C001 „Изграждане на регионалната система за управление на отпадъци в регион Ботевград“, представлява ли доход от вложени европейски средства и явява ли се това очакван доход от направена инвестиция?“

При изложените доводи от касатора е формирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допускано до касация и отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

От ответника по касация община Ботевград е подаден отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Заявява се становище, че не са налице основания за достъп до касационен контрол, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 280 ГПК – формулираните въпроси не са обуславящи произнасянето на въззивния съд и не са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Претендира се присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

В исковата молба се твърди, че сключеният на 23.11.2010 г. между община Ботевград, като бенефициер, община Правец и община Етрополе, като партньори, от една страна, и МОСВ, като договарящ орган по ОП „Околна среда 2007 – 2013 г.”, от друга, договор № DIR-592114-C001 е с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за осъществяване на проект с наименование „Изграждане на регионалната система за управление на отпадъците в регион Ботевград” при максимална стойност на същата 14 489 450, 40 лв. С отправена до ищеца в началото на 2015 г. кореспонденция ответникът е предявил претенция за възстановяване на сумата 1 675 578 лв., която представлява стойност на добитите при изпълнение на проекта изкопни земни маси, тъй като същите не били включени като приход в представения при сключването на договора анализ за приходи и разходи, на базата на който бил изчислен и размерът на финансовата помощ.

Въззивната инстанция е възприела изцяло установената в решението на Софийски градски съд фактическа обстановка, а именно, че страните са били обвързани от договор, по силата на който е била предоставена безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност за изпълнение на проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците на регион Ботевград“. Наложена е била финансова корекция във връзка с предвиденото в чл. 65, т. 10 от Общите условия към договора поради това, че е било установено генериране на приходи от изпълнението на проекта, надвишаващи заложените в проектното предложение такива, поради което е поискано тяхното възстановяване. Наложената финансова корекция е обоснована със стойността на добити в изпълнение на проекта земни маси, които е можело да бъдат продадени или отдадени под наем и по този начин да бъде генериран приход от общината чрез входящ паричен поток. Въззивният съд е споделил напълно и изложените от първоинстанционния съд мотиви, че в случая въобще не се касае за доход, регламентиран от чл. 55, т. 4 от Регламент № 1083/2006 г. След задълбочен анализ на цитираната разпоредба е счел, че тя в случая не намира приложение към отношенията между страните, тъй като има предвид реализирани от самата операция /проект/ приходи, свързан с осъществяването на нейните цели и същност, а не всякакви приходи, които бенефициерът би могъл да реализира от изграждане на обекта в изпълнение на проекта. Извършеното тълкуване е базирал и на разписаното във „Финансов анализ“ на Ръководство за анализ на инвестиционни проекти по разходи и ползи от 2008 г. на Европейската комисия. В мотивите е посочил, че регулацията на чл. 55, ал. 4 от Регламент № 1083/2006 г. съответства на т. 3.1.4. от Ръководството, според която „финансовите приходи“ /входящи потоци/ обикновено се изразяват в цената за преработката, която плащат частните и обществените потребители, продажбите на възстановена продукция /вторични суровини и компост/ или произведената енергия /топлинна и електрическа/, ако има такава. Цената, получена от продажбата на земни маси, извлечени от собствения на бенефициера терен, върху който се реализира инвестицията в инфраструктура, чието използване подлежи на такси, заплащани директно от ползвателите, не би могла да се счете като генериран приход от самия проект, който касае изграждане на регионално депо за неопасни отпадъци, доколкото предхожда неговото осъществяване и не е резултат от осъществяването на предвидената в проекта дейност. Стойността на земните маси представлява единствено трансформиран в пари материален актив на общината, но не и генериран приход от операцията, по смисъла на чл. 55, т. 4 от Регламент № 1083/2006 г. Инстанцията по същество не е споделила тезата на ответника, че земните маси представляват вторичен продукт, тъй като такъв са /пак по смисъла на посоченото Ръководство/ само оползотворените и преработени отпадъци, трансформирани в продукт, който може да бъде продаден и в резултат на това да бъде реализиран приход от дейността.

Не са налице твърдените от касатора основания, обосноваващи директен и факултативен достъп до касация.

Въведеното само с посочване разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК основание за директен достъп до касационен контрол – очевидна неправилност - не се установява от настоящата инстанция. Многократно касационният съд е имал случай да посочи кога едно решение страда от пророка „очевидна неправилност“, регламентирана в чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК и, че тя следва да бъде категорично разграничавана от основанията за незаконосъобразност, посочени в чл. 281, ал. 3 ГПК. В случая при преглед на въззивното решение не се установява наличие на твърдения порок, а следва извод, че касаторът всъщност претендира проверка на въззивното решение поради твърдяна от него обикновена неправилност.

Въпросите, обуславящи достъп до факултативен касационен контрол, нямат характеристиката на правни, разяснена с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като формулировката им не предполага разясняване на общозначим материалноправен проблем, а на практика целят проверка правилността на изводите, изложени в решението на Апелативен съд София, относно обстоятелството дали извлечените във връзка с изпълнение на конкретния договор № DIR-592114-C001 земни и скални маси правилно са отнесени от МОСВ като приход. Отделно от това, въпросите са и в противоречие с установените от инстанциите по същество факти, че община Ботевград на практика не е генерирала приход от тези земни и скални маси, доколкото по делото не е било установено те да са били действително продадени или отдадени под наем. В този смисъл въпросите се явяват и хипотетично зададени без връзка решаващите мотиви на въззивната инстанция. При тези констатации се налага извод, че въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий за достъп до касация, регламентиран в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Като неудовлетворяващи общия селективен критерий, формулираните от касатора въпроси е безпредметно да бъдат подвеждани под хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, регламентираща допълнителен критерий за селекция. Само за пълнота следва да бъде посочено, че от касатора не е обосновано приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а разпоредбата е само формално посочена. Това не се явява достатъчно основание за достъп до касация, с оглед разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

При липса на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК достъп до касация следва да бъде отказан.

При изхода на делото пред настоящата инстанция на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в доказания по делото размер от 6 000 лв. – адвокатско възнаграждение.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 738/30.07.2020 г. по в. т. д. № 5807/2019 г. на Апелативен съд София.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на община Ботевград сума в размер на 6 000 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.