ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3212

София, 20.06.2025 г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Д. ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

Като изслуша докладваното от съдия А. К. гражданско дело № 3725 от 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Й. Г., чрез процесуалния си представител адвокат С. И., срещу решение №57 от 15.03.2024г. по в. гр. д.№12/2024г. на Шуменския окръжен съд, с което като е потвърдено решение №770/16.10.2023г. по гр. д.№1118/2022г. по описа на ШРС, е отхвърлен предявения от М. Й. Г., ЕГН [ЕГН] положителен установителен иск с правно основание по чл.124 от ГПК срещу ответника О. Ш. за признаване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***с площ от 304 кв. м., за който е отреден УПИ *** в кв. ***по действащия ПУП на [населено място], при съседи: ***, ***, ***, ***, като неоснователен

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде изцяло уважен.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, по въпросите:

1.Може ли да се говори за прекъсване на придобивна давност в момент, в който е налице спиране на същата с въведения мораториум от 2006г.

2.Какви са правните последици при настъпване на един юридически факт, който поначало прекъсва давността, по времето, което тази давност е спряла ;

3.Приложим ли е в настоящия случай принципът - „Срещу онзи, който не може да действа, давност не тече“.

Навеждат се доводи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с : ТР№1809.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение №244/21.01.2020г. по гр. д.№983/2019г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №5183/09.07.2015г. по гр. д.№18360/2014г. на СГС и решение №50117 от 06.02.2023г. по гр. д.№509/2022г. на ВКС, ІІ г. о.

Ответникът по касационната жалба О. Ш. е депозирала писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, да се признае за установено по отношение на О. Ш. че ищецът М.Г. е собственик на поземлен имот с идентификатор ***с площ от 304 кв. м., за който е отреден УПИ *** в кв. ***по действащия ПУП на [населено място], при съседи: ***, ***, ***, ***, който е придобил на основание давностно владение за периода от май 1974г. до датата на завеждане на исковата молба.

Прието е за установено по делото, че на 18.08.2010г. ищецът e бил признат за собственик на дворно място с площ от 1499 кв. м., находящо се в [населено място], [улица], представляващо имот с идентификатор ***, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***и ***, както и дворно място с площ от 598 кв. м., находящо се в [населено място], [улица], представляващо имот с идентификатор ***, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***и ***.

През 2011г. е започната процедура по изготвяне на проект за Подробен устройствен план за регулация и застрояване за квартали от ***до ***по плана на [населено място].С Решение № 959 от 10.08.2011г. на Общински съвет – Шумен бил одобрен проекта за Подробен устройствен план (ПУП) – план за регулация и застрояване (ПРЗ) за квартали ***, ***, ***и ***в местността „С.“ по плана на [населено място].С ПРЗ за кв. ***, ***, ***и ***местност „С.“ по плана за регулация на [населено място] са образувани нови квартали и за всички поземлени имоти са определени нови УПИ, конкретно предназначение, характер и начин на застрояване. Решение № 959 по протокол № 51 от 10.08.2011г. на Общински съвет – Шумен е обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 69 от 08.09.2011г. В срока за възражение не е постъпило такова от ищеца, като по отношение на имотите на лицето решението е влязло в сила на 09.10.2011г.

На 07.02.2022г. е изготвен Акт за частна общинска собственост № 5522, вписан в Служба по вписвания – Шумен под № 521, акт 42, том 2, дело № 256/2022г. за поземлен имот с идентификатор ***с площ 304 кв. м., за който е отреден УПИ *** в кв. ***по действащия ПУП на [населено място].О. Ш. е декларирала имота по реда на чл.14 от ЗМДТ на 3 11.02.2022г.

С молба вх.№94-00-3443 от 11.07.2020г./ стр.101 от дело №1118/2022г. на ШРС/ депозирана от ищеца до О. Ш. той е изразил желание да закупи от ответника неговия имот - ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място] и моли ответника да предприеме съответните действия с оглед възможността да закупи имота/молбата не е оспорена като съдържание от ищеца/.

Въззивният съд е приел, че от заключението на вещото лице по назначената пред ШРС съдебно - техническа експертиза, се установява, че описаните в нотариалния акт на ищеца имоти с идентификатори ***и ***включват поземлени имоти с идентификатори ***, ***и ***, като от процесния поземлен имот с идентификатор ***попадат 15 кв. м. в имот ***.Посочва се, че имотите са заградени с ограда и се ползват.Имот с идентификатор ***отговарял на УПИ ***, а имот с идентификатор ***отговарял на УПИ *** и УПИ ***. Имот УПИ *** не е идентичен с никой от посочените имоти по действащия към момента ПУП за кв. ***.

От събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че ако се приеме за установено по делото, че ищецът е владял процесния имот, считано от 1980г., то към момента на завладяване имота е бил държавна собственост, а след 1990г. общинска такава.Давността върху частна държавна или общинска собственост предвид мораториума и законовата регламентация в ЗС и ЗОС е текла между 1.06.1996г. до 31.05.2006г.,след това е спряла и е продължила след 8.03.2022г., когато отпада действието на мораториума на основание влязлото в сила на тази дата решение №3 от 24.02.2022г. по к. д.№16/2021г. на Конституционния съд и в полза на молителя е налице формално изтекъл 10г. давностен срок, през който той е ползвал процесния поземлен имот.Това не е достатъчно за придобиването на имота по давност от ищеца, тъй като по делото не е било доказано намерението за своене на имота.Видно от депозираната от самия ищец молба вх.№94-00- 3443 от 11.07.2020г./ стр.101 от дело №1118/2022г. на ШРС/ до О. Ш. той е изразил желание да закупи от ответника неговия имот - ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място] , който е процесния такъв и моли ответника да предприеме съответните действия с оглед възможността да закупи имота.От това следва извода, че ищецът не е своил имота, като свой собствен, а го е считал за собственост на ответника и следователно липсва субективният елемент на владението на ответника относно процесният имот.В условията на евентуалност е прието, че дори и да се приеме, че до депозирането на тази молба ищецът го е владял за себе си, то именно с това действие е налице прекъсване на осъществяваното владение, тъй като с него ищецът признава правото на собственост на ответника върху процесния имот, прави изявление за купуването му и се отказва от владението върху него. Правото на собственост по давност не се придобива автоматично с изтичането на установения в закона срок, тъй като давността не се прилага служебно/ чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС/. Необходимо е владелецът да се е позовал на изтекла в негова полза давност –като се снабди с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, предяви иск за собственост или противопостави възражение по предявен срещу него собственически иск.При прекъсване на владението и преди владелецът да се е позовал на изтеклата в негова полза давност се заличават правните й последици, както е в настоящият случай.

Въз основа на изложеното е формиран крайния извод, че позоваването на давността е направено за пръв път след прекъсване на давността, затова ищецът не може да се ползва от нейните правни последици.Предявеният иск за собственост е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по трите поставени в изложението въпроси, тъй като същите са неотносими към решаващите изводи на съда за неоснователност на предявения иск за собственост.

Според трайно установената практика на ВКС владението трябва да бъде установено явно спрямо собственика на вещта и фактът на установяване, както и моментът, в който е установено владението трябва да бъде доказан по делото, тъй като именно с оглед начина на установяване на фактическата власт върху имота се извършва преценката дали владението е установено и поддържано явно или по скрит начин /решение № 280 от 24.10.2011 г. по гр. д. № 344/2011 г. на II г. о. на ВКС/. Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани/решение № 145 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 627/2010 г., I г. о., ГК/.Присъствието в имота трябва да оставя видими следи и да обективира въздействието на владелеца и волята му да третира вещта като своя.Без да е външно изразен обективният елемент на владението, не могат да настъпят последиците на придобивната давност/решение № 106 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 2687/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 33 от 19.06.2018 г. по гр. д. № 1931/2017 година на ВКС, І г. о./.

Решаващият мотив на въззивния съд да отхвърли предявения иск е, че действията на ответника по упражняване на фактическа власт върху имота не са били доведени до знанието на действителния собственик, което изключва възможността да придобие имота по давност.

Допълнителен аргумент за неоснователност на предявения иск за собственост е бил този, че по делото не се установява субективния елемент на владението – владелецът да държи вещта като своя.Този извод на въззивния съд е обоснован с представената молба вх.№94-00- 3443 от 11.07.2020г. до О. Ш. в която ищецът е изразил желание да закупи от ответника спорния имот, актуван като частна общинска собственост.С това изявление молителят не е заявял свои права на собственост, а напротив – изрично е признал правата на О. Ш.

От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски, които се изразяват в юрисконсултско възнаграждение.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №57 от 15.03.2024г. по в. гр. д.№12/2024г. на Шуменския окръжен съд.

ОСЪЖДА М. Й. Г., ЕГН [ЕГН] да заплати на О. Ш. сумата от 300/триста/лв., представляваща направените пред касационната инстанция разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: